1Но синовете Израилеви сториха (голямо) престъпление и взеха от заклетото. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, Заров син, от Иудино коляно, взе от заклетото, и гневът Господен се разпали против синовете Израилеви. (И Н 22:20; 1 Лет 2:7)2От Иерихон Иисус изпрати люде в Гай, що е близо до Бет-Авен, на изток от Ветил, и им каза: идете, обгледайте земята. Те отидоха и обгледаха Гай. (И Н 2:1)3И като се върнаха при Иисуса, казаха му: нека не отива целият народ, а да отидат до две или три хиляди души, и ще разбият Гай; не измъчвай целия народ нататък, понеже са малко (там).4И тъй, отидоха там от народа до три хиляди души, но те удариха на бяг пред гайските жители;5гайските жители убиха от тях до трийсет и шест души, преследваха ги от портите до Севарим и ги разбиха при спусъка на планината; от това нещо сърцето на народа се разтопи и стана като вода. (И Н 8:5)6Иисус раздра дрехите си и падна ничком наземи пред ковчега Господен и лежа дори до вечерта, той и старейшините Израилеви, и посипаха с пепел главите си. (Чис 14:6; 1 Цар 4:12; 2 Цар 13:19)7И каза Иисус: о, Господи, Владико! защо преведе тоя народ през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейци и да ни погубиш? О, да бяхме си останали и живели отвъд Иордан!8О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред враговете си?9Хананейци и всички жители на страната ще чуят, ще ни заобиколят и ще изтребят името ни от земята. И какво ще сториш тогава за великото Си име? (Изх 32:12; Чис 14:13; Йоил 2:17)10Господ отговори на Иисуса: стани, защо си паднал ничком?11Израил съгреши, те престъпиха завета Ми, който им бях завещал; взеха от зак летото, отк раднаха, потулиха и туриха между нещата си;12затова синовете Израилеви не можаха да устоят пред враговете си и им обърнаха гръб, понеже те подпаднаха под зак лятие; няма да бъда вече с вас, ак о не отмахнете изсред вас зак летото.13Стани, очисти народа и кажи: очистете се за утре, понеже тъй казва Господ, Бог Израилев: „заклетото е всред тебе, Израилю; затова ти не ще можеш да устоиш пред враговете си, докле не отмахнеш от себе си заклетото“. (И Н 3:5; И Н 6:17)14Минувайте утре (всички) според колената си; коляното пък, което Господ посочи, нека мине по родове; родът, който Господ посочи, нека мине по челяди; челядта, която посочи Господ, нека мине човек по човек; (1 Цар 10:20; Пр 16:33; Йона 1:7)15който се улови, че е отк раднал от зак летото, нек а с огън изгорят него и всичко негово, задето е престъпил завета Господен и е извършил беззак оние сред Израиля. (Бит 34:7; Чис 15:30; Вт 13:17)16Като стана сутринта рано, Иисус заповяда на Израиля да мине според колената си, и посочено бе Иудиното коляно; (И Н 8:10)17после заповяда да минат родовете на Иуда, и посочен бе родът на Зара; заповяда на рода Заров да мине по челяди, и посочена бе челядта Завдиева;18заповяда на челядта му да мине човек по човек, и посочен бе Ахан, син на Хармия, син на Завдия, Заров син, от Иудино коляно.19Тогава Иисус каза на Ахана: синко! въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай пред Него и ми обади, що си сторил: не крий от мене. (1 Цар 14:43; Лк 17:18; Йн 9:24)20Ахан отговори на Иисуса и каза: истина, аз съгреших пред Господа, Бога Израилев, и направих туй и туй:21между плячката видях една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и един къс злато, тежък петдесет сикли; това ми се понрави, и аз го взех; и ето, то е скрито в земята сред шатрата ми и среброто е под него (скрито).22Иисус изпрати човеци, и те се затекоха в шатрата (в стана); и ето, всичко това бе скрито в шатрата му, и среброто под него.23Те взеха това от шатрата, донесоха го при Иисуса и при всички синове Израилеви и туриха пред Господа.24Иисус и всички израилтяни с него взеха Заровия син Ахана, среброто, дрехата, и къса злато, синовете му и дъщерите му, воловете му и ослите му, овците му и шатрата му, и всичко негово, и ги отведоха (с всичко) в долина Ахор. (И Н 22:20)25И каза Иисус: задето навлече върху нас бедствие, Господ напраща върху тебе бедствие в тоя ден. И всички израилтяни го убиха с камъни, изгориха него и нещата с огън, и нахвърлиха върху тях камъни. (Чис 15:36; Мт 7:2)26И нахвърлиха върху него голяма грамада камъни, която е оцеляла и до днес. След това утихна яростта на гнева Господен. Поради туй онова място се нарича дори до днес „долина Ахор“. (2 Цар 18:17; Ис 65:10)