Изход 8

Библия, синодално издание

1 И рече Господ на Моисея: иди при фараона и му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба; (Изх 5:1; Изх 7:16)2 а ако се не съгласиш да го пуснеш, ето, Аз ще поразя цялата ти област с жаби:3 и реката ще загъмжи от жаби, и те ще излязат и ще влязат в твоята къща, и в твоята спалня, и в леглото ти, и в къщите на твоите служители и на твоя народ, и в пещите ти, и в нощвите ти;4 и върху тебе и върху твоя народ, и върху всичките ти служители ще полазят жаби.5 И рече Господ на Моисея: кажи на (брата си) Аарона: простри си ръката с тоягата си върху реките, върху потоците и върху езерата, и изведи жаби по Египетската земя. (Изх 7:19)6 Аарон простря ръката си върху египетските води (и изведе жаби); и жабите излязоха, та покриха Египетската земя. (Пс 77:21; Пс 104:31)7 Но и влъхвите (египетски) сториха същото с магиите си: изведоха жаби по Египетската земя. (Прем 17:7)8 Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: помолете се (за мене) на Господа да премахне жабите от мене и от народа ми, и аз ще пусна израилския народ да принесе жертва Господу. (Изх 10:16; 3 Цар 13:6)9 Моисей рече на фараона: определи ми сам, кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да се махнат жабите от тебе, (от твоя народ,) от къщите ти, и да останат само в реката.10 Той рече: утре. Моисей отговори: ще бъде според думата ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог; (Изх 9:14; Изх 15:11)11 и ще се отдръпнат жабите от тебе, от къщите ти (и от нивите), и от служителите ти, и от народа ти; само в реката ще останат.12 Моисей и Аарон излязоха от фараона, и Моисей се помоли на Господа за жабите, които Той бе напратил върху фараона.13 И стори Господ според думите на Моисея: жабите измряха в къщите, по дворовете и по нивите (им);14 и събраха ги на купища, и земята се осмърди.15 Като видя фараонът, че настана облекчение, ожесточи сърцето си, и ги не послуша, както бе казал Господ. (Изх 4:21; Рим 2:4)16 Тогава Господ рече на Моисея: кажи на Аарона: простри (с ръка) тоягата си и удари земната пръст, и (мушици ще нападнат по човеци, по добитък и на фараона, и в къщата му и по служителите му, всичката земна пръст) ще стане на мушици по цялата Египетска земя.17 Така те и сториха: Аарон си простря ръката с тоягата си, удари земната пръст, и се явиха мушици по човеци и по добитък. Всичката земна пръст стана на мушици по цялата Египетска земя. (Пс 104:31)18 Помъчиха се тъй също и влъхвите да произведат мушици с магиите си, ала не можаха. И мушиците бяха по човеци и по добитък.19 Тогава влъхвите рекоха на фараона: това е пръст Божий. Но фараоновото сърце се ожесточи, и той ги не послуша, както и бе казал Господ. (Пс 63:10; Мт 12:28; Лк 11:20)20 И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята);21 ако пък не пуснеш народа Ми, ето, Аз ще напратя върху тебе и върху твоите служители, и върху твоя народ и в твоите къщи песи мухи, и ще се напълнят къщите на египтяни и самата земя, на която живеят, с песи мухи;22 и оня ден ще отделя земя Гесем, в която живее Моят народ, и там не ще има песи мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ (Бог) на (цялата) земя; (Изх 9:26)23 Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята).24 Тъй и направи Господ: налетяха много песи мухи във фараоновата къща, и в къщите на служителите му, и по цялата Египетска земя: земята гинеше от песите мухи. (Пс 104:31; Прем 16:9)25 Тогава фараонът повика Моисея и Аарона и рече: идете, принесете в тая земя жертва на (Господа) вашия Бог.26 Но Моисей рече: не можем стори това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяни: ако вземем да принасяме гнусна за египтяни жертва пред очите им, не ще ли ни убият с камъни? (Бит 43:32; Бит 46:34)27 Ние ще отидем в пустинята, на три дни път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както ни каже (Господ). (Изх 3:18)28 И отговори фараонът: ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене (на Господа). (3 Цар 13:6; Д А 8:24)29 Моисей рече: ето, аз си отивам от тебе и ще се помоля на Господа (Бога), и песите мухи ще се махнат утре от фараона, и от служителите му, и от народа му; стига само фараонът да престане да ни мами, като не пуска народа да принесе жертва Господу.30 Отиде си Моисей от фараона и се помоли на Господа.31 И Господ направи според думата на Моисея и премахна песите мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една. (Изх 10:19; Изх 14:28)32 Но и тоя път фараонът ожесточи сърцето си и не пусна народа.