1А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски. (Д А 11:19)2А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.3Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор. (Д А 9:1; Д А 22:4; Д А 26:10; 1 Кор 15:9; Гал 1:13)4Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. (Мк 16:17)8И голяма радост биде в оня град.9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. (Д А 6:5)13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана,15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий.16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. (Д А 6:6)18А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари19и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.20Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. (Мт 10:8)21Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.22И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;23понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. (Вт 29:18)24А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.25Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.26А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Иерусалим за Газа и който е пуст.27Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките и съкровища, който бе дошъл в Иерусалим на поклонение, (3 Цар 8:41)28връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.29А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница.30Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?31Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.32А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си. (Ис 53:7)33При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята“.34Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?35Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.36И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?37А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, – може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий. (Мк 16:16)38И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.39Когато пък излязоха из водата, Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.