1Ако някой открадне вол или овца и заколи, или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овци за овца. (2 Цар 12:6)2Ако някой завари крадец да подкопава и го удари, тъй че той умре, то да му се не иска кръвнина;3но, ако е изгряло слънце над него, да му се ис ка кръвнина. Крадецът трябва да заплати; ако ли няма с какво, да продадат самия него, та да се заплати, каквото е откраднал;4ако (той бъде хванат и) откраднатото се намери в ръцете му живо, било вол, или осел, или овца, да заплати (за тях) двойно.5Ако някой повреди нива, или лозе, като пусне добитъка си да пасе в чужда нива (според плодовете и да заплати от своята нива; ако ли повреди цялата нива), да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.6Ако се появи огън и обхване трънето и изгори кръстците, или класовете, или нивата, то оня, който е причинил тоя пожар, да заплати.7Кога някой даде на ближния си да му пази сребро или вещи, и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, да заплати той двойно;8ако пък се не намери крадецът, нека стопанинът на къщата се яви пред съдиите (и се закълне), че не е турил ръка върху имота на ближния си. (Изх 21:6; Пс 81:1; Пс 81:6; Йн 10:35)9За всяка спорна вещ, за вол, осел, овца, дреха, за всяка изгубена вещ, за която някой каже, че е негова, работата на двамата трябва да дойде пред съдиите: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.10Ако някой предаде на ближния си за пазене осел, или вол, или овца, или друг някакъв добитък, и тоя добитък умре, или бъде повреден, или бъде откаран, без да го види някой, –11нека бъде клетва пред Господа между двамата, че оня, който е приел, не е турил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да я приеме, а оня да не плаща;12ако ли го откраднат от него, длъжен е да заплати на стопанина му; (Бит 31:39)13ако пък бъде от звяр разкъсан, нека за доказателство представи разкъсаното: за разкъсаното той не плаща.14Ако някой заеме добиче от ближния си, и то бъде повредено, или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да го заплати;15ако пък стопанинът му е бил при него, не е длъжен да плати; ако е било наето с пари, то отива срещу тоя наем.16Ако някой прелъсти девица несгодена и преспи с нея, да и даде вено (и да я вземе) за жена; (Вт 22:28)17ако ли бащата не се съгласи (и не желае) да му я даде, да заплати (на бащата) толкова сребро, колкото се пада за вено на девици.18Врачка да се не оставя жива. (Лев 19:31; Лев 20:27; Вт 18:11)19Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.20Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен. (Вт 13:13; Вт 13:15)21Пришълеца не притеснявай и го не угнетявай, защото и вие бяхте пришълци в Египетската земя. (Изх 23:9; Лев 19:33)22Ни вдовица, ни сираче не притеснявайте; (Зах 7:10)23ако ли ги притесниш, кога завикат към Мене, че чуя вика им,24и ще се разпали гневът Ми, и с меч ще ви убия, и жените ви ще останат вдовици, и децата ви – сираци.25Ако заемеш пари на някой сиромах от народа Ми, не го притеснявай и не му налагай лихва. (Лев 25:36; Пс 14:5; Ез 18:8)26Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез-слънце, (Вт 24:12)27защото тя му е едничка завивка, тя е облекло на тялото му: с какво ще спи той? И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.28Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай. (Д А 23:5)29Не закъснявай (да Ми принасяш) първите плодове от гумното си и от жлеба си; давай Ми първородния от синовете си; (Изх 13:2; Ез 44:30; Лк 2:23)30също прави и с вола си и с овцата си (и с осела си); седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги давай Мене.31И ще Ми бъдете свети люде; и месо, разкъсано от звяр на полето, не яжте: на псетата го хвърляйте. (Лев 22:8; Ез 44:31)