Изход 21

Библия, синодално издание

1 И ето законите, които ще им обявиш:2 ако купиш роб евреин, нека (ти) работи шест години, а на седмата (година) нека си излезе свободен, без откуп; (Вт 15:12; Ер 34:14)3 ако е дошъл самичък, самичък и да си излезе; ако е женен, да си излезе с него заедно и жена му;4 ако пък неговият господар му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, жената и децата и да останат при господаря и, а той да си излезе самичък; (Бит 21:10; Лев 25:44; Гал 4:24)5 но ако робът каже: обичам господаря си, жена си и децата си, няма да си изляза на свобода, – (Вт 15:16)6 то господарят му да го заведе пред боговете[1] и да го изправи до вратата, или до спонеца на вратата, и нека господарят му промуши ухото му с шило, и той да остане вечно негов роб. (Лев 25:39; Пс 81:1; Пс 81:2; Пс 81:6)7 Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да излезе, както излизат робите;8 ако тя се не понрави на господаря си, и той се не сгоди за нея, нека позволи да я откупят; ала на чужд народ да я продаде (господарят) не е властен, когато сам я е отхвърлил;9 ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите; (Изх 22:16)10 ако ли му вземе друга, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.11 Не направи ли за нея тия три неща, нека си отиде от него даром, без откуп.12 Който удари човек, тъй че той умре, да бъде предаден на смърт; (Лев 24:17)13 но ако някой не е злоумишлявал, а Бог е допуснал оногова да изпадне под ръката му, тогава Аз ще ти покажа място, дето да забяга (убийцата); (Вт 19:2)14 а ако някой преднамерено и коварно убие ближния си (и избяга при жертвеника), то вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен. (Вт 19:11; 3 Цар 2:29; 3 Цар 2:31)15 Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.16 Който открадне човек (от Израилевите синове) и (като го зароби) го продаде, или се намери в ръцете му, да бъде предаден на смърт.17 Който злослови баща си, или майка си, да бъде предаден на смърт. (Лев 20:9; Пр 20:20; Мт 15:4; Мк 7:10)18 Когато (двамина) се карат, и единият човек удари другия с камък, или с бушница, и тоя не умре, а легне на постеля,19 то, ако стане и излиза откъщи, подпирайки се с тояга, оня, който (го) е ударил, не ще заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му даде за лекуване. (2 Цар 3:29)20 А който удари роба си или слугинята си с тояга, и те умрат под ръката му, да бъде наказан; (Лев 25:39)21 но, ако те преживеят един или два дни, не бива той да се наказва, защото те са негово сребро.22 Когато някои се бият, и ударят трудна жена, и тя пометне, но друга повреда не стане, то да се вземе от виновния глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред посредници;23 ако пък стане повреда, нека даде живот за живот,24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, (Лев 24:20; Вт 19:21; Мт 5:38)25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, натъртено за натъртено.26 Ако някой удари роба си в окото, или слугинята си в окото и го повреди, да ги отпусне на свобода зарад окото;27 и ако изкърти зъб на роба си, или на робинята си, да ги отпусне на свобода зарад зъба.28 Ако вол прободе до смърт мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и месото му да се не яде; но стопанинът на вола не е виновен; (Бит 9:5)29 ако пък волът е бил бодлив от попреди, а стопанинът му, като му е било известявано за това, не го е пазил, и той е убил мъж, или жена, волът да бъде убит с камъни, и стопанинът му да бъде предаден на смърт.30 Ако му се наложи откуп, нека за живота си даде откуп, какъвто му се наложи.31 Син ли прободе, дъщеря ли прободе, – по тоя същи закон да се постъпва с него.32 Ако волът прободе роба, или робинята, да се заплатят на стопанина им трийсет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.33 Ако някой отвори яма, или ако изкопае яма и я не покрие, та падне в нея вол, или осел,34 стопанинът на ямата трябва да заплати, да даде сребро на стопанина им, а трупът ще бъде негов.35 Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина; също и убития да разделят на половина;36 ако пък се е знаело, че волът е бил бодлив от по-преди, но стопанинът му (като му е било известявано за това) не го е пазил, той да заплати вол за вол, а убитият да бъде негов.