1Тогава Моисей и Израилевите синове изпяха на Господа тая песен, думайки: да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето. (Пс 105:12)2Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса. (Пс 117:2; Ис 12:2)3Господ е силен воин. Иехова Му е името. (Изх 3:14; Съд 20:35; Ос 12:5)4Колесниците на фараона и войската му хвърли Той в морето, и отборните му военачалници потънаха в Червено море.5Бездните ги покриха: те потънаха в дълбините като камък. (Неем 9:11; Отк 18:21)6Твоята десница, Господи, се прослави със сила; Твоята десница, Господи, съкруши неприятеля. (Пс 117:2)7С величието на славата Си Ти повали въстаналите против Тебе. Ти изпрати гнева Си, и той ги изгори като слама. (Изх 14:27; Ис 5:24; Ис 47:14)8От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско. (Ис 63:12)9Неприятелят каза: ще се втурна, ще догоня, ще разделя плячката; ще се насити с тях душата ми, ще извадя меча си, ще ги изтреби ръката ми. (Изх 14:3; Изх 14:9)10Ти духна с дъха Си, и морето ги покри: те потънаха като олово в страшните води. (Пс 73:13)11Кой е като Тебе, Господи, между боговете? Кой е като Тебе, величествен със светост, многопочитан с похвали, творец на чудеса? (Изх 18:11; 1 Цар 2:2; Пс 39:6)12Ти простря десницата Си: земята ги погълна.13Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня. (Пс 76:13)14Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители. (И Н 2:9)15Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, падна ха в униние всички ханаански жители.16Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил. (Вт 4:37)17Заведи го и го настани в планината на Твоето притежание, на мястото, което Ти, Господи, си направил Свое жилище, в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали! (Пс 79:9)18Господ ще царува довеки и вечно. (Пс 88:19)19Когато конете на фараона навлязоха с колесниците му и с конниците му в морето, Господ обърна върху им морските води, а Израилевите синове минаха презсред морето по сухо. (Изх 14:22)20И пророчица Мариам, Ааронова сестра, взе тимпан в ръката си, и подире и излязоха всички жени с тимпани и хора. (Пс 67:8)21И запя Мариам пред тях: Възпейте Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.22Тогава Моисей поведе израилтяните от Червено море, и те влязоха в пустиня Сур; и вървяха из пустинята три дни и не намираха вода. (Бит 16:7; Чис 33:8)23Дойдоха в Мера, и не можаха да пият в Мера вода, защото беше горчива; за това и нарекоха онова (място) Мера[1].24И заропта народът против Моисея и думаше: какво ще пием?25(Моисей) викна към Господа, и Господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там Бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание. (Сир 38:5)26И каза: ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой. (Изх 23:25; Вт 7:15; Ис 3:7)27След това дойдоха в Елим; там има ше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета: и там се разположиха на стан до водите. (Чис 33:9)