1Слово Господне, което биде към Иеремия по случай на суша.2Плаче Иуда, портите му се събориха, почерняха на земята, и писък се дигна в Иерусалим. (П Ер 3:6)3Велможи пращат слугите си за вода; те отиват при кладенците и не намират вода; връщат се с празни съдове; посрамени и смутени, те покриват главите си. (Вт 28:24; 2 Цар 13:30)4Понеже почвата се е напукала от бездъждие на земята, то и земеделците са смутени и покриват главите си. (Йоил 1:11)5Дори и кошутата ражда в полето и оставя малките си, защото няма трева.6И дивите осли стоят по високите места и гълтат въздух като чакали; очите им потъмнели, понеже няма трева. (Ер 12:4)7Макар нашите беззакония да свидетелствуват против нас, но Ти, Господи, върши с нас заради Твоето име; голямо е нашето отстъпничество, съгрешихме пред Тебе. (Ер 3:25)8Надеждо на Израиля, негов Спасител в скръбно време! Защо си като чужд в тая земя, като пътник, отбил се да пренощува? (Ер 17:13; Ер 50:7)9Защо си като слисан човек, като юнак, който няма сила да спаси. И при все туй Ти, Господи, си посред нас, и Твоето име е призовано върху ни; не ни оставяй. (Изх 25:10; Изх 25:22; Пс 43:5)10Тъй говори Господ към тоя народ: задето обичат да се скитат, не спират нозете си, Господ не благоволи към тях, спомня си сега беззаконията им и наказва греховете им. (Ер 11:14)11И рече ми Господ: недей се моли за доброто на тоя народ.12Ако постят, няма да чуя писъка им; и ако възнесат всесъжения и дар, няма да ги приема; но с меч, с глад и с мор ще ги изтребя. (Пр 1:28; Ис 1:15; Ис 58:3)13Тогава рекох: Господи Боже! ето пророците им казват: меч няма да видите, и глад не ще има у вас, но ще ви дам постоянен мир на това място. (Ер 5:12; Ер 6:13; Ер 8:10)14И рече ми Господ: пророците пророкуват лъжа в Мое име; Аз не съм ги пращал и не съм им давал заповеди, и не съм им говорил; те ви проповядват лъжливи видения и гадания, суета и измислици от своето сърце. (Ер 23:21; Ер 23:25; Ер 27:15; Ез 13:9)15Затова тъй казва Господ за пророците: те пророкуват в Мое име, но Аз не съм ги пращал; те говорят: „меч и глад не ще има в тая земя“; с меч и глад ще бъдат изтребени тия пророци, (Ер 5:13)16и народът, комуто пророкуват, от глад и меч ще бъде натъркалян по иерусалимските улици, и не ще има кой да ги погребе – тях и жените им, синовете им и дъщерите им; и Аз ще излея върху им тяхната лошотия. (Ер 16:4)17И кажи им тая дума: нека се леят сълзи из очите ми денем и нощем и да не престават; защото с голямо поражение, с тежък удар е поразена девицата, дъщерята на моя народ. (Ер 9:1; П Ер 1:16; П Ер 2:18)18Излизам на полето, – и ето, убити с меч; влизам в града, – и ето, умиращи от глад; дори и пророк и свещеник безсъзнателно бродят по земята.19Нима Ти съвсем отхвърли Иуда? Нима на душа Ти омръзна Сион? Защо ни тъй порази, че не можем да се изцерим? Чакаме мир – и няма нищо добро; чакаме време за изцеление – и ето, ужаси. (Пс 73:1; Ер 8:15)20Съзнаваме, Господи, нечестието си, беззаконието на нашите бащи, че съгрешихме пред Тебе. (Езд 9:15)21Не ни отхвърляй заради Твоето име; не унизявай престола на Твоята слава; спомни си, не разваляй Твоя завет с нас. (Ер 3:17; Ер 17:12)22Има ли между суетните езически богове, които да произвеждат дъжд? или може ли небето от само себе си да дава проливен дъжд? не си ли Ти това, Господи, Боже наш? Тебе се надяваме ние, защото Ти твориш всичко това. (Зах 10:1)