Еремия 11

Библия, синодално издание

1 Слово, което биде към Иеремия от Господа:2 чуйте думите на тоя завет и кажете на мъжете от Иуда и на иерусалимските жители;3 и речи им: тъй казва Господ, Бог Израилев: проклет да е оня човек, който не послуша думите на тоя завет, (Вт 27:26; Гал 3:10)4 който Аз заповядах на бащите ви, когато ги изведох из Египетската земя, из желязната пещ, думайки: слушайте гласа Ми и вършете, каквото ви заповядвам, – и ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог, (Вт 4:20; Ер 7:23)5 за да изпълня клетвата, с която се клех на отците ви – да им дам земя, дето тече мед и мляко, както е сега. И отговорих и рекох: амин, Господи! (Вт 7:12)6 И рече ми Господ: разгласи всички тия думи по градовете на Иуда и по иерусалимските улици, и речи: слушайте думите на тоя завет и ги изпълнявайте.7 Защото Аз постоянно увещавах бащите ви от оня ден, когато ги изведох из Египетската земя, дори доднес; увещавах ги от ранно утро, думайки: слушайте Моя глас. (Ер 7:13)8 Но те не слушаха и не дадоха ухо, а ходиха всеки по упорството на лошото си сърце; затова напратих върху им всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но те не изпълняваха. (Ер 7:24)9 И рече ми Господ: има съзаклятие между мъжете на Иуда и иерусалимските жители;10 те пак се обърнаха към беззаконията на своите прадеди, които се отказаха да слушат думите Ми и тръгнаха след чужди богове, служейки им. Израилевият дом и Иудиният дом нарушиха Моя завет, който бях сключил с бащите им. (Ер 7:26)11 Затова тъй казва Господ: ето, ще напратя върху им нещастие, от което не могат се избави, и когато викнат към Мене, няма да ги чуя. (Пр 1:28; Ис 1:15; Ер 14:12; Ез 8:18; Мих 3:4)12 Тогава Иудините градове и иерусалимските жители ще идат и ще викнат към боговете, на които кадят; но те никак няма да им помогнат във време на тяхното нещастие, (Вт 32:37)13 Защото, колкото градове имаш, Иудо, толкова и богове имаш, и колкото улици има в Иерусалим, толкова жертвеници въздигнахте на онова, що е срамотно, жертвеници за кадение Ваалу. (Ер 2:28; Ос 8:11; Ос 10:1)14 А ти не моли за тоя народ и не въздигай за тях молитви и просби; защото няма да чуя, когато в нещастието си ще викат към Мене. (Ер 7:16; Ер 14:11)15 Какво търси Моят възлюбен в дома Ми, когато в него се извършват много срамотии? И свещените меса[1] не ще ти помогнат, когато, вършейки зло, ти се радваш. (Ис 1:16)16 Зеленееща се маслина, която се краси с хубави плодове, те нарече Господ. А сега, при шума на големия смут, Той запали огън около нея, и клоните и се съкрушиха. (Ис 42:25; Ер 50:32; Рим 11:17)17 Господ Саваот, Който те посади, изрече върху тебе зло поради злото на дома Израилев и на дома Иудин, което те си причиниха с това, че Ме разгневиха с кадението си Ваалу. (Ер 32:29)18 Господ ми откри, и аз зная; Ти ми показа техните дела.19 Аз пък като кротко агне, водено на клане, и не знаех, че те замислят кроеж против мене, думайки: „да турим отровно дърво в неговото ядене и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че и името му вече да се не споменува“. (Ис 53:7; Ер 18:23)20 Но Ти, Господи Саваот, праведни Съдия, Който изпитваш сърца и утроби, дай да видя Твоето върху тях отмъщение, защото на Тебе поверих моето дело! (1 Цар 16:7; 1 Лет 28:9; Пс 7:10; Пс 25:2; Ер 17:10; Ер 20:12; Отк 2:23)21 Затова тъй казва Господ за анатотските мъже, които искат да отнемат душата ти и които казват: не пророчествувай в име Господне, да не умреш от наши ръце;22 затова тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще ги посетя: младежите им ще умрат от меч; синовете и дъщерите им ще умрат от глад. (Ер 18:21)23 И няма да остане нищо от тях, защото ще напратя нещастия върху анатотските мъже в годината, когато ги посетя.