1О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви?2Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа или чрез послушание на вярата? (Д А 2:38; Д А 10:43)3Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? (Гал 5:7)4Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно!5Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата?6Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание. (Бит 15:6; Рим 4:3; Як 2:23)7Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови. (Йн 8:39)8И Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, отнапред благовести на Авраама: „в тебе ще бъдат благославяни всички народи“. (Бит 12:3)9И тъй, ония, които се облягат на вярата, биват благословени заедно с верния Авраам,10а всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие. Защото е писано: „проклет е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, що е писано в книгата на закона“. (Вт 27:26; Ер 11:3)11А че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, това е явно, защото „праведният чрез вяра ще бъде жив“. (Ав 2:4; Рим 1:17; Евр 10:38)12А законът не иска вяра; но говори: „който изпълни тия неща, той ще бъде жив чрез тях“. (Лев 18:5)13Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: „проклет е всеки, който виси на дърво“), (Вт 21:23; Рим 8:3; 1 Пет 2:24)14та благословението Авраамово чрез Христа Иисуса да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата. (Ис 44:5; Д А 3:25)15Братя, говоря по човешки: и човешко завещание, утвърдено вече, никой не разваля, нито допълня. (Евр 9:17)16Но обещанията бидоха дадени на Авраама и на семето му. Не е казано: „и на семената“, като за мнозина, а като за едного: „и на семето ти“, което е Христос. (Бит 12:7; Бит 15:5)17Аз пък казвам, че законът, който се яви след четиристотин и трийсет години, не отменя утвърдения по-преди от Бога завет за Христа, та обещанието да изгуби сила. (Изх 12:40; Д А 7:6)18Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраама Бог го дарува по обещание. (Рим 8:17; Гал 2:21)19Прочее, защо е даден законът? Той биде прибавен поради престъпленията, докле дойде семето, към което се отнася обещанието, и е предаден чрез Ангели, с ръка на посредник. (Изх 19:3; Д А 7:38)20Но посредникът не бива посредник само на едного, а Бог е един.21И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да животвори, то наистина оправданието щеше да бъде от закона;22но Писанието заключи всички под грях, та обещанието да се даде на вярващите чрез вяра в Иисуса Христа. (Рим 3:9)23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; (Рим 10:4)25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател.26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; (Йн 1:12; Рим 8:15)27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. (Рим 6:3)28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. (Йн 17:21; Рим 10:12)29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници. (Еф 3:6)