1Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден. (Пр 22:1)2По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си. (Як 4:9)3Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро. (2 Кор 7:10)4На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.5По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави; (Пр 15:31)6защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!7Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.8Краят на една работа е по-добър от началото и; търпелив е по-добър от високомерен.9Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави. (Пр 14:17)10Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.11Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;12защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си. (Сир 41:27)13Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво? (Екл 1:15)14В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него. (Йов 2:10)15Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.16Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си? (Ис 5:21; Рим 11:20; Сир 7:5)17Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време? (Йов 15:32)18Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.19Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град. (Екл 9:16)20Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши; (3 Цар 8:46; 2 Лет 6:36; Пр 20:9; Рим 7:14; Як 3:2; 1 Йн 1:8)21затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;22защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.23Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.24Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне? (Рим 11:33)25Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, – (Екл 1:17; Йн 10:8)26и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето и – примка, ръцете и – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея. (Пр 5:4; Пр 22:4)27Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.28Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих. (Рим 5:15; Рим 7:4)29Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания. (Бит 1:27; Бит 3:2)