Еклисиаст 4

Библия, синодално издание

1 Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат. (Екл 3:16; Сир 35:18)2 И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;3 а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.4 Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър. (Д А 7:9; Д А 7:28)5 Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си. (Пр 6:10; Пр 6:24)6 По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка. (Пр 17:1)7 Обърнах се и видях друга суета под слънцето:8 човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа. (Пс 38:7; 1 Йн 2:16)9 По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си. (Бит 2:18; Съд 7:10)10 Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.11 Също, кога лежат двама, топло им е; а един – как ще се сгрее?12 И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.13 По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети; (Екл 2:13)14 защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си. (Бит 41:40)15 Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.16 Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър! (Екл 1:14)17 Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо. (1 Цар 15:22; Ос 6:6; Д А 7:33)