Еклисиаст 3

Библия, синодално издание

1 Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: (Лк 9:21; 1 Кор 6:12)2 време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;3 време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;4 време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; (Ер 31:4)5 време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;6 време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;7 време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; (Лк 9:21; Сир 20:6)8 време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.9 Каква полза има работещият от онова, над което се труди?10 Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.11 Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши. (Прем 9:16)12 Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си. (Екл 2:24; Екл 8:15)13 И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий, (Екл 5:18)14 Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му. (Сир 39:21)15 Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото. (Екл 1:9)16 И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.17 И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там. (Екл 12:14)18 Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,19 защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета! (Пс 48:13; 1 Пет 3:12)20 Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. (Бит 3:19; Пс 145:4; Екл 12:7)21 Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?22 И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него? (Екл 3:12; Екл 5:18)