1Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови, (Бит 14:18)2комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,3без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.4Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.5Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла. (Чис 18:21; Вт 18:1; И Н 14:4)6Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията. (Бит 12:2; Бит 14:20)7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов? (Гал 2:21; Евр 8:7)12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал. (Бит 49:8; Мт 2:6; Отк 5:5)15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.17Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“. (Пс 109:4; Евр 5:6)18А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност, (Ис 1:11; Рим 8:3; Гал 4:9)19защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. (Йн 1:17; Д А 13:39; Рим 5:2)20И доколкото това ставаше не без клетва21(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“), (Пс 109:4)22дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус. (Евр 8:6)23Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;24а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.25Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях. (Рим 8:34; 1 Тим 2:5; 1 Йн 1:2)26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, (Изх 28:38; Лк 1:35; 1 Пет 2:22)27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. (Лев 16:11)28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен. (Евр 7:20)