1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. (Д А 24:16; 1 Кор 4:4; 2 Кор 1:12; 2 Кор 4:2; Евр 13:18)2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата.3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. (Лев 19:35; Вт 17:10; Мт 23:27)4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: „началника на твоя народ да не злословиш“. (Изх 22:28)6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! (Д А 24:21; Фил 3:5)7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои.8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. (Мт 22:23; Мк 12:18; Лк 20:27)9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. (Д А 25:25)10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана.11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим. (Д А 18:9; Д А 19:21)12А когато се съмна, някои от иудеите направиха заговор, заклеха се и си рекоха да не ядат, ни да пият, докле не убият Павла.13Тия, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четирийсет души.14Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; с клетва се заклехме нищо да не хапнем, докато не убием Павла.15Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.16Като чу за тая засада, Павловият сестриник отиде, влезе в стана и обади на Павла.17А Павел повика един стотник и му рече: заведи тоя момък при хилядника, защото има да му обади нещо.18И той го взе, заведе го при хилядника и каза: затворникът Павел ме повика и помоли да доведа тоя момък при тебе, защото имал да ти каже нещо.19Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и питаше: какво има да ми обадиш?20А той каза: иудеите се сговорили да те молят утре да отведеш долу Павла пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат нещо по делото му.21Ала ти не им вярвай; защото го причакват четирийсет и повече души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докле го не убият; и сега са готови, чакат само да им обещаеш.22Тогава хилядникът отпрати момъка, като му поръча: никому не казвай, че ми си обадил това.23След това повика двама стотника и рече: пригответе ми двеста пеши войници, седемдесет конници и двеста стрелци, които да тръгнат за Кесария от третия час нощес;24пригответе и добичета, за да качат на тях Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.25Написа и писмо с това съдържание:26Клавдий Лисий достопочтеному управителю Феликсу праща поздрав.27Тогова човека бяха хванали иудеите и щяха да го убият; аз се явих с войска и го отнех, понеже се научих, че е римски гражданин. (Д А 21:32)28И като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред синедриона им (Д А 22:30)29и намерих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която той би заслужил смърт или окови. (Д А 25:19)30И понеже ми бе обадено, че иудеите замислят лошо против тоя човек, аз го пратих веднага при тебе, като заръчах и на обвинителите да кажат пред тебе, каквото имат против него. Здравей!31И тъй, войниците, според както им бе заповядано, взеха Павла и го отведоха нощя в Антипатрида.32А на другия ден се върнаха в стана, като оставиха конниците да идат с него.33Тия, като влязоха в Кесария и предадоха на управителя писмото, представиха му и Павла.34Управителят прочете писмото и попита, от коя област е той и, като узна, че е от Киликия, рече:35ще те изслушам, кога дойдат и твоите обвинители. И заповяда да го държат под стража в преторията Иродова. (Д А 24:1; Д А 25:16)