Деяния 24

Библия, синодално издание

1 След пет дена слезе първосвещеник Анания със стареите и с някой си ритор Тертил, които явиха на управителя обвиненията си против Павла.2 А като повикаха Павла, Тертил почна да го обвинява и казваше:3 винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че чрез тебе, достопочтени Феликсе, у нас има пълен мир и чрез твоите грижи – у тоя народ добри сполуки.4 Но, за да те не отегчавам много, моля те, изслушай с твоята снизходителност нашата кратка реч.5 Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената и че е водач на назорейската ерес, (Д А 28:22)6 който дори и храма се опита да оскверни, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон; (Д А 21:28)7 но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни, и при тебе проводи,8 като заповяда и нам, неговите обвинители, да дойдем при тебе. Ти ще можеш сам да разпиташ и от него да узнаеш за всичко това, в каквото го ние обвиняваме.9 И иудеите потвърдиха, като казваха, че това е тъй.10 Управителят даде на Павла знак да говори, и той отговори: понеже зная, че от много години си съдия на тоя народ, то с по-радо сърце ще говоря за моя защита.11 Ти можеш да узнаеш, че няма повече от дванайсет дена, откак бях възлязъл в Иерусалим на поклонение.12 И нито в храма, нито в синагогите, нито в града не са ме намерили да се препирам с някого или да правя размирица у народа,13 и те не могат доказа това, за което ме сега обвиняват.14 Но признавам ти се в това, че според учението, което те наричат ерес, аз тъй служа на Бога на отците ни, че вярвам на всичко, що е писано в Закона и в пророците,15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни, което и те сами очакват. (Йн 5:28)16 Затова и сам залягам да имам винаги непорочна съвест пред Бога и пред човеците. (Д А 23:1)17 След много години дойдох да донеса на моя народ милостиня и приноси. (Д А 11:29; Рим 15:25)18 При това, като се бях очистил, намериха ме в храма сам, без навалица и без шум, (Д А 21:26)19 някои асийски иудеи, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако биха имали нещо против мене.20 Или тия сами да кажат, дали са намерили някоя неправда в мене, когато се бях явил пред синедриона, –21 освен тия само думи, които, застанал между тях, изговорих високо: заради възкресение от мъртви ме съдите вие днес. (Д А 23:6)22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще разгледам делото ви, кога дойде хилядник Лисий.23 И заповяда на стотника да пази Павла, но да го държи по-слабо и да не възпира никого от неговите близки да му служат, или да идват при него. (Д А 27:3)24 След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше иудейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса.25 А когато Павел говореше за правда, за въздържание и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и отговори: сега си иди, а кога намеря време, ще те повикам.26 При това се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне; затова го викаше често и се разговаряше с него.27 Но, като изминаха две години, Феликса замести Порций Фест. И понеже искаше да угоди на иудеите, Феликс остави Павла в окови. (Д А 21:11; Д А 25:9)