Галатяни 4

Библия, синодално издание

1 Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;2 но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.3 Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; (Гал 5:1; Кол 2:20)4 но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, (Ис 7:14; Лк 1:31)5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. (Рим 8:15)6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!7 Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа. (Гал 3:29)8 Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; (Еф 2:12)9 а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? (1 Кор 13:12; Евр 7:18; Евр 10:1)10 Тачите дни, месеци, времена и години. (Кол 2:16)11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.12 Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:13 знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,14 и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.15 Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.16 И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?17 Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.18 Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.19 Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,20 искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?22 Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. (Бит 16:15; Бит 21:2)23 Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание. (Рим 9:8)24 Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, (Рим 8:15)25 понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;26 а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. (Ис 60:1; Евр 12:22; Отк 21:2)27 Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“. (Ис 54:1)28 Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. (Рим 9:8)29 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. (Бит 21:9)30 А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина и, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. (Бит 21:10)31 И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната. (Гал 3:29)