1Тогава Моисей свика цял Израил и им каза: слушай, Израилю, наредбите и зак оните, които ще изрека днес в ушите ви, научете ги и залягайте да ги изпълнявате. (Пр 4:4)2Господ, Бог наш, сключи с нас завет на Хорив. (Изх 19:5)3Тоя завет Господ сключи не с нашите отци, а с нас, които сме тука днес всички живи. (Бит 17:2)4Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня: (Изх 19:16; Изх 20:1; Изх 33:11)5аз пък стоях между Господа и между вас в онова време, за да ви предавам думите Господни, понеже вие се бояхте от огъня и не възлязохте на планината. Той тогава каза: (Гал 3:19)6Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството; (Изх 20:2; Пс 80:11)7да нямаш други богове пред лицето Ми.8Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е на небето горе, и що е на земята долу, и що е във водите под земята, (Изх 20:4; Лев 26:1; Пс 96:7)9не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят, (Изх 20:5; Изх 34:7; Ер 32:18)10и Който показвам милост до хиляди поколения към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди. (Изх 20:6; Изх 34:7; Ер 32:18)11Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ (Бог твой) няма да остави ненаказан оногова, който употребява името Му напразно. (Изх 20:7; Лев 19:12; Мт 5:33)12Пази съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, Бог твой; (Изх 20:8; Изх 31:14; Ез 20:12)13шест дена работи и върши всичките си работи, (Изх 20:9; Лев 23:3)14а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа, ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти; (Изх 20:10; Евр 4:4)15и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш). (Вт 16:12; Ер 21:5)16Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, Бог твой, за да живееш дълго и да ти бъде добре в оная земя, която ти дава Господ, Бог твой. (Изх 20:12; Мт 15:4; Мк 7:10; Еф 6:2; Сир 3:6)17Не убивай. (Изх 20:13; Мт 5:21; Мт 5:27)18Не прелюбодействувай.19Не кради.20Не лъжесвидетелствувай против ближния си.21Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък,) нито нещо друго, което е на ближния ти. (Изх 20:17; Рим 7:7; Рим 13:9)22Тия думи изрече Господ гръмогласно към цялото ви събрание на планината изсред огън, облак и мрак (и буря), и повече не говори, и ги написа на две каменни скрижали и ми ги предаде. (Изх 20:1)23И когато чухте гласа изсред мрака, и планината гореше в огън, вие се приближихте до мене, всички началници на вашите колена и стареите ваши, (Изх 20:18)24и казаха: ето, показа ни Господ, Бог наш, славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и тоя остава жив; (Изх 33:20)25но защо сега да умираме? защото тоя голям огън ще ни погълне; ако пак чуем гласа на Господа, нашия Бог, ще умрем; (Изх 20:19; Съд 13:22)26защото има ли някаква плът, която да е чувала, както ние, гласа на живия Бог, Който говори изсред огъня, и да е останала жива? (Вт 4:33; Ис 6:5; Ис 40:6)27пристъпи ти и слушай всичко, що (ти) каже Господ, Бог наш, и ни разказвай всичко, как вото ти к аже Господ, Бог наш, а ние ще слушаме и ще изпълняваме. (Изх 19:8)28И Господ чу вашите думи, как се разговаряхте с мене, и каза ми Господ: чух думите на твоя народ, които ти говориха; всичк о, що говориха, е добро; (Вт 18:17; Прем 1:6)29о, да имаха те так ова сърце, та да се бояха от Мене и да спазваха всичките Ми заповеди през всичк и дни, за да бъде добре тям и на синовете им, вовеки! (Пс 80:14; Ис 48:18)30иди им кажи: „върнете се в шатрите си“,31а ти остани тук с Мене, и Аз ще ти изрек а всичк и заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш, да постъпват (тъй) в оная земя, която им давам за владение.32Гледайте да постъпвате тъй, както ви заповяда Господ, Бог ваш; не се отбивайте ни надясно, ни наляво; (Вт 17:11; Вт 28:14)33ходете по пътя, по к ойто ви заповяда Господ, Бог ваш, за да бъдете живи и да ви бъде добре и да проживеете дълго време в оная земя, която ще получите за владение. (Бит 18:19; 3 Цар 3:2)