1Тогава се обърнахме и тръгнахме по пустинята към Червено море, както ми бе говорил Господ, и много време ходихме около планина Сеир.2И Господ ми рече, думайки:3доста сте ходили около тая планина, обърнете се към север. (Съд 5:4)4Дай заповед на народа и кажи: ще минавате пределите на вашите братя, синовете Исавови, които живеят на Сеир, и те ще се изплашат от вас, но пазете се (Чис 20:14; Чис 20:21)5да не почвате с тях война, понеже Аз няма да ви дам от земята им ни една стъпка, защото Сеир планина дадох на Исава да я владее. (1 Цар 14:47; 2 Цар 8:14; 3 Цар 11:15)6Храна купувайте от тях със сребро и яжте; и вода купувайте от тях със сребро и пийте;7защото Господ, Бог твой, те благослови във всяко дело на твоите ръце, зак риляше те, док ле пътуваше ти по тая велик а (и страшна) пустиня; ето, четирийсет години Господ, Бог твой, е с тебе; ти от нищо не се лишаваше. (Бит 21:22; Вт 1:31)8И минахме пок рай нашите братя, синовете Исавови, к оито живеят на Сеир, пътем по равнината, от Елат и Ецион-Гавер, и завихме та отминахме към пустиня Моав. (3 Цар 9:26; 4 Цар 14:22)9И рече ми Господ: не враждувай с моавци, нито почвай с тях война; защото Аз няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже Аз дадох на Лотовите синове да владеят. (2 Лет 20:10)10По-преди там живееха емими, народ голям, многоброен и едър като енаковци, (Бит 14:5; Чис 13:23)11и се смятаха между рефаими за енаковци; моавци пък ги наричат емими;12а на Сеир живееха по-напред хорейци; но синовете Исавови ги изгониха и ги изтребиха отпреде си и се заселиха вместо тях, – тъй, както постъпи Израил със земята на своето наследие, която им бе дал Господ. (Бит 14:6; Бит 36:20)13И тъй, станете и преминете долина Заред. И ние преминахме долина Заред. (Чис 21:12)14Откак отидохме в Кадес-Варни и преминахме долина Заред, минаха трийсет и осем години, и между нас в стана изгинаха всички мъже, годни за война, според както им се бе клел Господ (Бог); (Чис 14:21; Чис 14:29; Чис 14:33; Чис 26:65; Вт 1:46)15пък и ръката Господня беше против тях, като ги изтребваше от стана докато всички измряха.16А когато изгинаха всички мъже годни за война, и измряха между народа,17Господ ми каза, думайки:18ти минаваш сега покрай пределите Моавски, покрай Ар,19и си се приближил до амонитци; не враждувай с тях, нито почвай с тях война, защото Аз няма да ти дам нищо от земята на Амоновите синове да владееш, понеже я дадох на Лотовите синове да я владеят; (Бит 19:38; Съд 11:13; Съд 11:15)20тя се смяташе за земя на рефаими: по-преди живееха на нея рефаими; амонитци пък ги наричат замзумими;21те бяха народ голям, многоброен и едър като енаковци, и Господ ги изтреби пред лицето им, и амонитци ги изгониха и се заселиха на мястото им, (Чис 13:23)22както Той направи за синовете Исавови, които живеят на Сеир, като изтреби отпреде им хорейци, и те ги изгониха, и се заселиха на мястото им и живеят доднес;23и авейци, които живееха в селата до сама Газа, кафторимци, които бяха излезли от Кафтор, изтребиха и се заселиха на мястото им. (Бит 10:14; Ер 47:4; Ам 9:7)24Станете, тръгнете и преминете поток Арнон; ето, предавам в ръката ти Сихона, цар есевонски, амореец, и неговата земя; почвай да я завладяваш и воювай с него;25от днес Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе. (И Н 2:9)26И пратих пратеници от пустиня Кедемот при есевонския цар Сихона, с мирни думи, за да кажат: (Чис 21:21)27позволи ми да мина през твоята земя; ще вървя по пътя, няма да се отбия ни надясно, ни наляво;28храна ми продавай със сребро, и аз ще ям, и вода за пиене ми давай със сребро, и аз ще пия, само с нозете си ще мина – (Чис 20:19)29тъй, както ми направиха синовете Исавови, които живеят на Сеир, и моавци, които живеят в Ар, докато не мина през Иордан в земята, която Господ, Бог наш, ни дава.30Но есевонският цар Сихон не склони да ни позволи да минем през земята му, защото Господ, Бог твой, ожесточи духа му и направи сърцето му упорито, за да го предаде в ръката ти, както това се види сега. (Изх 4:21; Чис 20:20; Чис 21:23)31И рече ми Господ: ето, Аз почвам да ти предавам Сихона (царя есевонски, аморееца,) и земята му; начевай да завладяваш земята му. (Ам 2:9)32И Сихон (цар есевонски) с целия си народ излезе срещу нас на бой при Яац;33и го предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни), и ние разбихме него, синовете му и целия му народ; (Чис 21:24)34тогава превзехме всичките му градове, предадохме на заклятие всички градове, мъже, жени и деца, не оставихме никого жив; (Вт 3:6; Вт 13:15; Вт 20:16)35само добитъка им взехме и плячката от градовете, които превзехме.36От Ароир, който е на брега на поток Арнон, и от града, който е в долината, до (планина) Галаад, нямаше град, непристъпен за нас: всичко предаде Господ, Бог наш (в ръцете ни). (Чис 21:15; 2 Цар 24:5)37Само до земята на амонитци не си се доближил, нито до местата, близки до поток Иавок, нито до градовете, (които са) по планината, нито до всичко, за което не (ни) е заповядал Господ, Бог наш.