1Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери; (Бит 24:3)2стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти; (Бит 22:23)3а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;4и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!5И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава. (Ос 12:12)6Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери; (Бит 26:34)7и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.8И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,9и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова. (Бит 25:13)10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, (Бит 26:23; Бит 27:43)11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. (Бит 35:1; Бит 48:3)12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът и стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. (Йн 1:51)13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; (Бит 35:1; Бит 35:7; Бит 48:3; Сир 44:23)14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; (Бит 26:4; Вт 12:20; Вт 19:8)15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. (Ис 43:2)16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни. (Изх 3:5; И Н 5:15)18И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей. (Бит 31:13)19И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил[1]; а предишното име на тоя град беше Луз. (Бит 35:6)20И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, (1 Тим 6:8)21и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, –22то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част. (Бит 35:7)