Битие 27 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато Исаак остаря, и отслабна зрението на очите му, повика по-големия си син Исава и му рече: синко! Той отговори: ето ме! (Бит 48:10; Екл 12:2) 2 (Исаак) рече: ето, аз остарях; не зная деня на смъртта си; 3 вземи сега сечивата си, тула си и лъка си, иди на полето и улови ми дивеч, 4 сготви ми ястие, каквото обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5 Ревека слушаше, когато Исаак говореше на сина си Исава. И отиде Исав на полето да улови и донесе дивеч; 6 а Ревека рече на своя по-малък син Иакова: ето, аз чух, как баща ти каза на брата ти Исава: 7 донес ми дивеч и сготви ми ястие; аз ще ям и ще те благословя пред лицето Господне, преди смъртта си. 8 Сега, сине мой, послушай ме, какво ще ти поръчам: 9 иди при стадото и ми донес оттам две добри (млади) ярета; и аз ще сготвя от тях на баща ти ястие, каквото той обича; 10 а ти ще занесеш на баща си, и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си. 11 Иаков рече на майка си Ревека: брат ми Исав е космат, пък аз съм човек гладък; 12 баща ми може да ме попипа, и аз ще бъда пред очите му измамник и ще навлека върху себе си проклятие, а не благословия. 13 А майка му му каза: нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой; само послушай думите ми и иди, та ми донес. 14 Той отиде, взе и донесе на майка си; и майка му сготви ястие, каквото обичаше баща му. 15 И взе Ревека скъпата дреха на по-големия си син Исава, която беше при нея в къщи, и облече (с нея) по-малкия си син Иакова; 16 а ръцете му и гладката му шия уви с ярешките кожи; 17 и даде ястието и хляба, които тя бе приготвила, в ръцете на сина си Иакова. 18 Той влезе при баща си и продума: татко! Той отговори: ето ме, кой си ти, сине мой? 19 Иаков рече на баща си: аз съм Исав, твоят първороден син; направих, както ти ми рече; стани, седни и яж от лова ми, та да ме благослави душата ти. 20 И рече Исаак на сина си: как тъй скоро намери, сине мой? Той отговори: Господ Бог твой ми прати насреща ми. 21 И рече Исаак на Иакова: приближи се (до мене), сине мой, да те попипам, дали си ти син ми Исав, или не. 22 Иаков се приближи до баща си Исаака; той го попипа и рече: гласът – глас Иаковов, а ръцете – ръце Исавови. 23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брата му Исава. И го благослови 24 и рече: ти ли си син ми Исав? Той отговори: аз съм. 25 Исаак рече: дай ми да ям от лова на сина ми, за да те благослови душата ми. Иаков му даде, и той яде; донесе му и вино, и той пи. 26 Баща му Исаак му рече: приближи се (до мене), сине мой, и ме целуни. 27 Той се приближи и го целуна. И усети Исаак дъха от облеклото му и го благослови, като рече: ето, дъхът от сина ми е като дъх от (пълна) нива, която Господ е благословил; (Евр 11:20) 28 да ти даде Господ от небесната роса и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и вино; 29 народи да ти слугуват, и племена да ти се поклонят; да бъдеш господар над братята си, и да ти се поклонят синовете на майка ти; които те кълнат – да бъдат проклети; които те благославят – да бъдат благословени! (Чис 22:6; Чис 24:9) 30 Щом свърши Исаак благословията над (сина си) Иакова, и щом Иаков излезе от баща си Исаака, – и брат му Исав си дойде от лов. 31 Сготви и той ястие, донесе на баща си, и му рече: татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32 А баща му Исаак го попита: кой си ти? Той отговори: аз съм твоят син, твоят първороден син, Исав. 33 И разтрепери се Исаак твърде много и рече: а кой беше онзи, който (ми) улови лов, донесе ми, и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? Той и ще бъде благословен. 34 Исав, като изслуша думите на баща си (Исаака), дигна висок и твърде жаловит вик и каза на баща си: татко, благослови и мене! (Евр 12:17) 35 Но той (му) отговори: брат ти дойде с хитрост и взе твоята благословия. 36 И рече (Исав): дали не затова му е дадено име Иаков, та вече два пъти ме спъва? Той взе първородството ми, и ето, сега ми взе и благословията. И пак рече (Исав на баща си): нима ти не си оставил (и) за мене благословия? (Бит 25:33) 37 Исаак отговори на Исава: ето, аз го поставих господар над тебе, и всичките му братя направих нему слуги; обдарих го с жито и вино; какво да сторя пък за тебе, сине мой? 38 Но Исав рече на баща си: нима, татко, само една благословия имаш? Благослови и мене, татко! И (понеже Исаак мълчеше) Исав издигна глас и заплака. (Евр 12:17) 39 И отговори баща му Исаак и му рече: ето, ти ще живееш от тлъстината на земята и от росата небесна отгоре; (Евр 11:20) 40 ти ще живееш с меча си и ще служиш на брата си; но ще дойде време, когато ще се възпротивиш и ще свалиш игото му от врата си. (4 Цар 8:20; 2 Лет 21:8) 41 Тогава Исав намрази Иакова поради благословията, с която го бе благословил баща му; и рече Исав в сърцето си: наближават дните, когато ще оплакваме баща си; и аз ще убия брата си Иакова. (Авд 1:10) 42 И обадиха на Ревека думите на по-стария и син Исава; и тя прати, та повика по-младия си син Иакова и му рече: ето, брат ти Исав се заканва да те убие; 43 затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, та бягай (в Месопотамия) при брата ми Лавана в Харан; 44 и поживей при него няколко време, докле утихне яростта на брата ти, 45 докле утихне гневът на брата ти против тебе, и той позабрави, какво си му сторил. Тогава ще пратя да те прибера оттам. Защо аз в един ден да се лиша и от двама ви? 46 И рече Ревека на Исаака: дотегна ми животът от тия хетейски дъщери; ако Иаков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия, от дъщерите на тая земя, защо ми е тоя живот? (Бит 26:34)