1Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Той създаде скакалци, когато почна да никне късната трева, и това беше трева след царската коситба. (Йоил 1:4)2И ето, когато те свършиха да ядат тревата на земята, рекох: Господи Боже, смили се; как ще устои Иаков? Той е твърде малък.3И Господ съжали за това: „няма това да бъде“, рече Господ.4Такова видение ми откри Господ Бог: ето, Господ Бог произведе огън за съд – и той погълна голяма бездна, погълна и част от земята.5И рекох: Господи Боже, спри; как ще устои Иаков? той е твърде малък. (Чис 11:2)6И Господ съжали за това: „и това няма да бъде“, рече Господ Бог.7Такова видение ми Той откри: ето, Господ стоеше на отвесна стена, и в ръката Му имаше оловен отвес. (Ез 40:3)8И рече ми Господ: „какво виждаш, Амосе?“ Аз отговорих: „отвес“. И Господ рече: „ето, ще туря отвее сред Моя народ Израиля; няма вече да му прощавам. (Ис 34:11)9Опустошени ще бъдат жертвените оброчища Исаакови и разрушени ще бъдат светилищата Израилеви, и ще въстана с меч против дома Иеровоамов“. (4 Цар 15:10; Ос 8:14)10И Амасия, свещеник ветилски, прати при израилския цар Иеровоама, да кажат: Амос дига бунт против тебе сред дома Израилев; земята не може да търпи неговите думи, (3 Цар 18:17; Ер 38:4; Лк 23:5)11защото тъй казва той: от меч ще умре Иеровоам, а Израил непременно ще бъде откаран пленник от земята си.12И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се отстрани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай, (Ам 2:12)13а във Ветил вече не пророкувай: защото той е светиня царева и е царски дом.14Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви. (Ам 1:1)15Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля.16Сега изслушай словото Господне. Ти казваш: не пророкувай против Израиля и не произнасяй думи против дома Исааков.17Затова ето що казва Господ: жена ти ще бъде обезчестена в града, твоите синове и дъщери ще паднат от меч, земята ти ще бъде разделена с мерилна връв, ти ще умреш в нечиста земя, а Израил непременно ще бъде отведен от земята си. (4 Цар 17:24)