1Една от жените на пророческите синове с плач думаше на Елисея: твоят раб, мъж ми, умря; а ти знаеш, че твоят раб се боеше от Господа; сега дойде заемодавецът да вземе двете ми деца за роби. (Лев 25:39)2Елисей и каза: какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? Тя отговори: рабинята ти няма нищо у дома си, освен един съд с дървено масло. (3 Цар 17:14)3И той каза: иди си поискай съдове отвън, от всички твои съседи, празни съдове; събери доста,4и иди, затвори вратата след себе си и след синовете си и наливай във всички тия съдове; пълните туряй настрана.5Тя си отиде от него и затвори вратата след себе си и след синовете си. Те и подаваха, а тя наливаше.6Когато бяха напълнени съдовете, тя каза на сина си: дай ми още един съд. Той и каза: няма вече съдове. И дървеното масло пресекна.7Тя дойде и разправи на Божия човек. Той каза: иди, продай дървеното масло и заплати дълговете си; а с това, което остане, ще живееш със синовете си.8Един ден Елисей отиде в Сонам. Там една богата жена го покани у дома си да яде хляб, и той, колчем минеше, всякога се отбиваше там да яде хляб.9И тя каза на мъжа си: ето, аз зная, че Божият човек, който постоянно минава край нас, е свет;10да му направим малка горница над стената и да му турим там легло и маса, и стол и светилник, та, кога идва у нас, да си отива там.11Един ден Елисей отиде там, качи се в горницата си и легна там,12па каза на слугата си Гиезия: повикай тая сонамка. Той я повика, и тя застана пред него.13И му рече: кажи и: ето, ти толкова се грижиш за нас; какво да направим за тебе? има ли нужда да поговорим за тебе на царя, или на военачалника? Тя отговори: не, аз живея между народа си.14Елисей каза: тогава какво да се направи за нея? И рече Гиезий: ето, тя няма син, а мъж и е стар.15И каза Елисей: повикай я. Той я повика, и тя застана на вратата.16Елисей и рече: след една година, в това същото време ти ще държиш на ръце син. А тя каза: не, господарю мой, човече Божий, недей лъга рабинята си. (Бит 18:10; Бит 18:14)17И жената стана трудна и роди син на другата година, в онова също време, както и каза Елисей.18Поотрасна детето и един ден отиде при баща си, при жетварите. (Юд 8:2)19И каза на баща си: глава, глава ме боли! И той каза на слугата си: занеси го на майка му.20Взе го и го занесе на майка му. И то седя в скута и до пладне и умря.21Тя отиде и го положи в леглото на Божия човек, затвори го и излезе,22па повика мъжа си и каза: прати ми едного от слугите и една от ослиците; ще ида при Божия човек и ще се върна.23Той каза: защо ще отиваш при него? Днес не е нов месец, не е и събота. Но тя каза: добре си е.24И оседла ослицата и каза на слугата си: води и върви; не се спирай, докле ти не кажа.25И тръгна и дойде при Божия човек, на планина Кармил. И когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезия: ето оная сонамка; (И Н 19:26; 4 Цар 2:25)26затечи се, та я посрещни и я попитай: здрава ли е? здрав ли е мъж ти? здраво ли е детето? – Тя отговори: здрави сме.27А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му. И Гиезий се доближи, да я отстрани; но Божият човек рече: остави я, душата и е огорчена, а Господ скри от мене и не ми яви. (4 Цар 3:15)28И тя каза: исках ли аз от моя господар син? не думах ли: недей ме лъга?29И той каза на Гиезия: опаши се през кръста и вземи тоягата ми в ръка и върви; ако някого срещнеш, не го поздравявай, а ако някой те поздрави, не му отговаряй; и тури тоягата ми върху лицето на детето. (Лк 10:4)30И майката на детето каза: жив Господ и жива ти душа! Няма да те оставя. Тогава и той стана и тръгна подире и.31Гиезий отиде преди тях и тури тоягата върху лицето на детето. Но не се чу ни глас, ни отговор. И излезе насреща му, обади му и каза: детето не се събужда.32И Елисей влезе в къщата, и ето, умрялото дете лежи на леглото му.33И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу;34след това се качи, легна върху детето, тури устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря.35Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си. (4 Цар 8:1)36И той повика Гиезия и рече: повикай тая сонамка. И той я повика. Тя дойде при него, и той каза: вземи сина си. (3 Цар 17:22)37Тя се доближи, падна пред нозете му и се поклони доземи; след това взе сина си и излезе. (Евр 11:35)38А Елисей се върна в Галгал. В оная земя имаше глад, и синовете на пророците седяха пред него. И той каза на слугата си: турни големия котел и свари сочиво за пророческите синове.39И излезе един от тях в полето да събира зеленчук, намери едно диво повлачно растение, и набра от него пълен скут диви плодове; върна се и ги надроби в котела със сочивото, защото не ги познаваха.40Сипаха им да ядат. Но щом почнаха да ядат сочивото, завикаха и казваха: смърт има в котела, човече Божий! И не можаха да ядат.41А той каза: дайте брашно. И го изсипа в котела и каза (на Гиезия): сипвай на човеците, нека ядат. И в котела не остана нищо вредно.42Дойде някой си от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хлебен начатък двайсет ечемични хлебчета и сурови зърна в люспи. И каза Елисей: дай на човеците да ядат. (Чис 18:19)43И каза слугата му: какво ще дам на сто души? И той каза: дай на човеците, не ка ядат, защото тъй говори Господ: ще се наситят и ще остане. (Йн 6:7)44Той им даде, и те се наситиха, и остана още, според словото Господне. (Мт 15:37)
4 Царе 4
Верен
1И една жена от жените на учениците на пророците[1] извика към Елисей и каза: Слугата ти, мъжът ми, умря; а ти знаеш, че слугата ти се боеше от ГОСПОДА; и заемодавецът дойде да си вземе двамата ми сина за роби.2И Елисей ѝ каза: Какво да направя за теб? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя каза: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с маслинено масло.3И той ѝ каза: Иди, поискай отвън съдове от всичките си съседи, празни съдове, вземи не малко!4После влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тези съдове, и което е пълно, го слагай настрана.5И тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и зад синовете си. И те ѝ подаваха съдовете, а тя наливаше.6И като се напълниха съдовете, тя каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ каза: Няма друг съд. И маслото престана.7И тя дойде и разказа на Божия човек. И той каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.8И един ден Елисей отиде в Сунам. И там имаше една богата жена и тя го принуди да яде хляб. И колкото пъти минаваше оттам, той се отбиваше, за да яде хляб.9И тя каза на мъжа си: Ето сега, разбирам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божи човек.10Моля те, нека направим една малка горна стаичка на стената и да му сложим в нея легло и маса, и стол, и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.11И един ден той дойде там и се отби в стаичката, и спа там.12И каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.13И той каза на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас. Какво да направим за теб? Искаш ли да се говори за теб на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея сред своя народ.14И той каза: Какво тогава да направим за нея? А Гиезий отговори: Виж, тя няма син, а мъжът ѝ е стар.15И той каза: Повикай я. И той я повика и тя застана при вратата.16И Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя каза: Не, господарю мой, Божи човече[2], не лъжи слугинята си!17И жената забременя и роди син на другата година по това време, което ѝ беше казал Елисей.18И когато детето порасна, един ден излезе при баща си при жетварите.19И каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А той каза на слугата: Занеси го при майка му.20И той го взе и го занесе при майка му; и детето седя на коленете ѝ до пладне и умря.21И тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.22И повика мъжа си и каза: Моля те, изпрати ми един от слугите и една от магариците и аз ще изтичам при Божия човек и ще се върна.23А той каза: Защо ще ходиш днес при него? Не е нито новолуние, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.24И оседла магарицата и каза на слугата си: Карай бързо! Не забавяй язденето заради мен, освен ако не ти заповядам!25И така отиде и дойде при Божия човек на планината Кармил. А когато Божият човек я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето, това там е сунамката!26Изтичай, моля те, да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.27И дойде при Божия човек на планината и се хвана за краката му, а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея, а ГОСПОД е скрил причината от мен и не ми я е изявил.28А тя каза: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?29Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши слабините си и вземи тоягата ми в ръка, и иди. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И положи тоягата ми върху лицето на момчето.30А майката на детето каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! Тогава той стана и отиде след нея.31А Гиезий беше отишъл пред тях и беше положил тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито глас, нито слушане. И той се върна да го посрещне и му съобщи и каза: Момчето не се събуди.32И когато Елисей влезе в къщата, ето, момчето умряло, положено на леглото му.33И той влезе и затвори вратата зад тях двамата, и се помоли на ГОСПОДА.34После се качи на леглото и легна върху детето и сложи устата си върху неговата уста и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце, и се простря върху него. И тялото на детето се стопли.35После се върна и отиде веднъж насам и веднъж натам в къщата, и пак се качи и се простря върху него. И момчето кихна седем пъти и момчето отвори очите си.36И той извика Гиезий и каза: Повикай тази сунамка. И той я повика и когато влезе при него, ѝ каза: Вземи сина си.37И тя дойде, падна в краката му и се поклони до земята, и взе сина си и излезе.38А Елисей се върна в Галгал. А в земята имаше глад. И учениците на пророците[3] седяха пред него. И той каза на слугата си: Сложи големия котел и сготви ядене за учениците на пророците.39И един излезе на полето да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, и напълни дрехата си. И като се върна, ги наряза в котела с яденето, понеже не знаеха, че са отровни.40После сипаха на мъжете да ядат. А като ядоха от яденето, извикаха и казаха: Божи човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него.41А той каза: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на хората да ядат. И в котела нямаше вече нищо вредно.42И дойде един човек от Ваалсалиса и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемични хляба и пресни житни класове в торбата си. И той каза: Дай на хората да ядат.43А слугата му каза: Как да сложа това пред сто души? А той каза: Дай на хората да ядат, защото така казва ГОСПОД: Ще ядат и ще остане излишък.44Тогава той сложи пред тях и ядоха, и остана излишък, според словото на ГОСПОДА.