1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. (Мт 9:37; Йн 4:35)3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. (Мт 10:16)4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. (4 Цар 4:29; Мт 10:10)5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! (Мт 10:12; Мк 6:10)6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. (Вт 24:14; Мт 10:10; 1 Тим 5:18)8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. (Мт 10:14; Д А 13:51)12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град. (Мт 11:24)13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли; (Ис 23:1; Ез 3:6; Ез 26:2; Мт 11:21)14обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам.15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил. (Чис 16:11; Мт 10:40; Лк 9:48; Йн 13:20)17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; (Пс 90:13; 1 Йн 2:13)20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. (Ис 4:3; Фил 4:3)21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение. (Ис 32:4; Мт 11:25; 1 Кор 1:21; 2 Кор 4:3)22И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие.23И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате. (Мт 13:16)24Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха. (1 Пет 1:10)25И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? (Мт 22:35; Мк 12:28)26А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?27Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“. (Лев 19:18; Вт 6:5; Мт 22:37; Мк 12:29)28Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. (Лев 18:5)29Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?30Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.31Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. (Д А 10:28)32Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.33Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,34и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.35А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.36И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?37Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. (Йн 11:1; Йн 12:2)39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи и, прочее, да ми помогне.41Иисус и отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да и се отнеме.