1Наближи време да умре Давид, и той завеща на сина си Соломона, думайки:2ето, аз заминавам по пътя на целия свят, а ти бъди твърд, бъди и мъжествен (И Н 23:14)3и пази завета на Господа, твоя Бог, като ходиш по Неговите пътища и пазиш повелите Му и заповедите Му, съдбите Му и наредбите Му, както е написано в Моисеевия закон, за да бъдеш благоразумен във всичко, каквото и да правиш, и навред, където и да се обърнеш, (И Н 22:3; 1 Лет 28:9)4та Господ да изпълни думата Си, що бе казал за мене, думайки: ако твоите синове пазят пътищата си, за да вървят пред Мене в истината от все сърце и от все душа, няма да липсва мъж от тебе на Израилевия престол. (3 Цар 8:23; 3 Цар 8:25; Пс 131:3)5Още: ти знаеш, що ми стори Саруевият син Иоав, как постъпи с двамата воеводи на израилската войска, с Нировия син Авенира и с Иетеровия син Амесая, как ги уби и проля в мирно време кръв като в бой, и с бойна кръв обагри пояса на кръста си и обущата на нозете си; (2 Цар 3:27; 2 Цар 20:10)6постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш седината му смиром в преизподнята.7А на синовете на галаадеца Верзелия стори милост, та да бъдат между ония, които се хранят от твоята трапеза, понеже те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома. (2 Цар 19:31)8Ето, при тебе е и Семей, син на вениаминеца Гера от Бахурим; той ме хулеше с тежки хули, когато отивах в Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч. (2 Цар 16:13; 2 Цар 19:16; 3 Цар 2:23)9Но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш какво трябва да направиш с него, та да свалиш седината му окървавена в преизподнята.10И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град. (Д А 2:29; Д А 13:36)11Давид царува над Израиля четирийсет години: в Хеврон царува седем години и в Иерусалим царува трийсет и три години. (2 Цар 5:4; 1 Лет 29:26)12Тогава Соломон седна на престола на баща си Давида, и царуването му беше много крепко. (1 Лет 29:23)13И Адония, Агитин син, дойде при Вирсавия, Соломонова майка (и и се поклони). Тя попита: с мир ли си дошъл? Той отговори: с мир.14И той каза: имам нещо да ти кажа. Тя отговори: казвай.15И той каза: ти знаеш, че царството се падаше на мене, и цял Израил обръщаше погледите си към мене, като към бъдещ цар; но царството отиде от мене и се падна на брата ми, понеже това му беше от Господа. (3 Цар 1:5; 1 Лет 22:9)16Сега те моля за едно; не ми отказвай. Тя му рече: говори.17И той каза: моля те, поговори на цар Соломона, понеже той няма да ти откаже, да ми даде за жена сунамитката Ависага. (3 Цар 1:3)18Вирсавия отговори: добре, аз ще поговоря на царя за тебе.19И Вирсавия влезе при цар Соломона да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони и се и седна на престола си. Поставиха престол и за царевата майка, и тя седна нему отдясно20и рече: една малка молба имам към тебе, не ми отказвай. А царят и отговори: искай, майко, няма да ти откажа.21И тя каза: дай сунамитката Ависага за жена на брата си Адония.22Цар Соломон отговори и рече майци си: а защо искаш сунамитката Ависага за Адония? Поискай за него и царството, понеже той ми е по-голям брат, откъм него са свещеник Авиатар и Саруевият син Иоав (военачалник, приятел). (3 Цар 1:7)23И цар Соломон се закле в Господа, думайки: това и това да ми стори Бог и още повече да стори, ако Адония не е казал тия думи против душата си.24А сега, – жив ми Господ, Който ме укрепи и постави върху престола на баща ми Давида и Който ми основа дом, както Той бе говорил, – сега Адония трябва да умре. (2 Цар 7:12; 2 Цар 7:27)25И цар Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, който го удари, и той умря.26На свещеник Авиатара царят каза: иди си в Анатот на нивата си; ти заслужаваш смърт, но сега няма да те погубя, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред баща ми Давида, и си търпял всичко, що е търпял баща ми. (Чис 4:15; И Н 21:18; Ер 1:1)27И Соломон отстрани Авиатара от Господнето свещенство, и се изпълни словото на Господа, което бе казал за Илиевия дом в Силом. (1 Цар 2:31)28Дойде слух за това до Иоава, – понеже Иоав държеше страната на Адония, а не държеше страната на Соломона, – и Иоав побягна в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника. (3 Цар 1:50)29Обадиха на цар Соломона, че Иоав побягнал в Господнята скиния и че е при жертвеника. Соломон изпрати Иодаевия син Ванея, думайки: иди, убий го (и го погреби).30Ванея дойде в Господнята скиния и му рече: тъй каза царят: излизай. А оня отговори: не, аз искам тук да умра. Ванея обади това на царя, като каза: тъй рече Иоав и тъй ми отговори.31Царят му рече: направи, както е той казал: убий го и го погреби, и проляната от Иоава невинна кръв ще умиеш от мене и от дома на баща ми; (Изх 21:14; 2 Цар 23:20)32Господ да обърне кръвта му върху неговата глава, задето уби двама невинни и по-добри от него мъже: той погуби с меч, без знанието на баща ми Давида, Нировия син Авенира, военачалник израилски, и Иетеровия син Амесая, военачалник иудейски; (2 Цар 3:27; 2 Цар 3:37; 2 Цар 20:10)33нека кръвта им се обърне върху главата на Иоава и върху главата на потомството му довека, а на Давида, и на потомството му, и на дома му, и на престола му нека бъде мир от Господа довека! (Бит 9:6; Мт 26:52; Отк 13:10)34И отиде Иодаевият син Ванея, удари Иоава и го уби; и тоя биде погребан в къщата си, в пустинята. (2 Цар 3:39)35Тогава цар Соломон постави Иодаевия син Ванея над войската вместо него; (а управлението на царството беше в Иерусалим,) свещеник Садока пък царят остави (за първосвещеник) вместо Авиатара. (Господ даде на Соломона разум, твърде голяма мъдрост и обширен ум като пясъка при морето. И Соломон имаше разум по-голям от разума на всички синове на Изток и на всички мъдри египтяни. Той си взе за жена фараоновата дъщеря и я въведе в Давидовия град, докле построи дома си и, преди всичко, дома Господен и стените около Иерусалим; в седем години завърши той строежа. Соломон имаше седемдесет хиляди души преносвачи на товари и осемдесет хиляди каменоделци в планините. И Соломон направи море и подпорки, големи бани и стълбове, извор в двора и медно море, съгради кула и укрепленията и и раздели Давидовия град. Тогава фараоновата дъщеря мина от Давидовия град в своя дом, който той и построи; след това Соломон съгради стени около града. Соломон принасяше три пъти в годината всесъжение и мирни жертви върху жертвеника, който съгради Господу, и кадеше пред Господа върху него и завърши строежа на дома. Главните разпоредници над Соломоновите работи бяха три хиляди и шестстотин, и те управляваха народа, който извършваше работите. Той построи Асур и Магдон, Газер, Горний Веторон и Валалат; но тия градове той съгради, след като бе построил Господния дом и стените около Иерусалим. Още през живота си Давид завеща на Соломона, думайки: ето при тебе е Семей, син на Гера, Иеминиев син от Бахурим; той ме хулеше с тежка хула, когато отивах за Маханаим; но той излезе насреща ми при Иордан, и аз му се заклех в Господа, думайки: няма да те погубя с меч; но ти го не оставяй ненаказан, понеже си мъдър човек и знаеш, какво трябва да сториш с него, за да свалиш седината му окървавена в преизподнята.) (3 Цар 2:8; 3 Цар 4:29; 3 Цар 5:15; 3 Цар 6:38; 3 Цар 9:15; 3 Цар 9:17; 3 Цар 9:24; 3 Цар 11:27)36Царят изпрати, та повика Семея и му каза: построй си дом в Иерусалим и живей тука и никъде на излизай оттука;37и знай, че в оня ден, в който излезеш и минеш поток Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава. (2 Цар 15:23; 4 Цар 23:4; Йн 18:1)38И Семей каза на царя: добре; както заповяда моят цар-господар, тъй ще направи твоят раб. И Семей живя в Иерусалим дълго време.39Но след три години се случи, че двама Семееви роби избягаха при гетския цар Анхуса, Маахов син. И обадиха на Семея, думайки: ето твоите роби са в Гет. (1 Цар 21:10; 1 Цар 27:2)40Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхуса да търси робите си. Семей се върна и доведе робите си от Гет.41И обадиха на Соломона, че Семей е ходил от Иерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят изпрати, та повика Семея и му рече: не ти ли се заклех в Господа и не ти ли обявих, думайки: знай, че в оня ден, в който излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми отговори: добре;43а защо не спази заповедта, що ти дадох пред Господа с клетва?44И царят рече на Семея: ти знаеш и знае сърцето ти всичкото зло, което си сторил на баща ми Давида; нека прочее Господ обърне злобата ти върху твоята глава! (2 Цар 16:5; 2 Цар 19:23)45А цар Соломон да бъде благословен, и Давидовият престол да стои твърдо пред Господа довека! (1 Мак 2:57)46И царят заповяда на Иодаевия син Ванея, и той отиде, та порази Семея и той умря.
3 Царе 2
Верен
1И когато наближи времето на Давид да умре, той поръча на сина си Соломон и каза:2Аз отивам по пътя на цялата земя; затова ти бъди силен и мъжествен!3И пази заповяданото от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му, да пазиш наредбите Му, заповедите Му, правилата Му и свидетелствата Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, което правиш, и накъдето се обръщаш;4за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам – няма да липсва от теб мъж на престола на Израил!5И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил – на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му[1].6Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол.7А към синовете на галаадеца Верзелай покажи благост и нека бъдат между онези, които ядат на трапезата ти, защото така ме посрещнаха, когато бягах от брат ти Авесалом.8И ето, при теб е вениаминецът Семей[2], синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч!9И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек[3] и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол.10И Давид легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град.11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години – седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим.12И Соломон седна на престола на баща си Давид и царството му се утвърди здраво[4].13А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир.14И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори.15Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА.16Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори.17Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон – защото той няма да ти откаже – да ми даде за жена сунамката Ависага!18И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб.19И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна.20Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят ѝ каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена!22А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството – защото той ми е по-голям брат – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя!23И цар Соломон се закле в ГОСПОДА и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си!24Затова сега – жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид, и който ми направи дом, както беше обещал – още днес Адония ще бъде убит!25И цар Соломон изпрати чрез ръката на Ваная, сина на Йодая; и той го удари, и той умря.26А на свещеник Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивата си, защото заслужаваш смърт. Но няма да те убия в този ден, понеже си носил ковчега на Господа БОГА пред баща ми Давид и понеже си страдал във всичко, в което е страдал и баща ми.27Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да изпълни ГОСПОДНОТО слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий.28И вестта дойде до Йоав – защото Йоав беше последвал Адония, макар да не беше последвал Авесалом – и Йоав избяга в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на олтара.29И казаха на цар Соломон: Йоав е избягал в ГОСПОДНИЯ шатър, и ето, при олтара е. Тогава Соломон изпрати Ваная, сина на Йодая, и каза: Иди, съсечи го!30И Ваная дойде в ГОСПОДНИЯ шатър и му каза: Така казва царят: Излез! Но той каза: Не, тук ще умра! И Ваная отнесе отговора на царя и каза: Така каза Йоав и така ми отговори.31А царят му каза: Направи, както е казал, и го съсечи и го погреби, за да отмахнеш от мен и от бащиния ми дом кръвта, която Йоав е пролял без причина.32Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му[5], понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае – Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда[6].33Така кръвта им ще се върне на главата на Йоав[7] и на главата на потомството му до века; а на Давид и на потомството му, и на дома му, и на престола му ще има мир от ГОСПОДА до века.34Тогава Ваная, синът на Йодая, се изкачи и го съсече, и го уби; и той беше погребан в дома си в пустинята.35И царят постави Ваная, сина на Йодая, на неговото място над войската, а на мястото на Авиатар царят постави свещеник Садок.36После царят изпрати и повика Семейст. 8;, и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и не излизай никъде оттам.37Защото в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, знай със сигурност, че непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на главата ти.38И Семей каза на царя: Добра е думата. Както каза господарят ми, царят, така ще направи слугата ти. И Семей живя в Ерусалим дълго време.39Но след три години двама от слугите на Семей избягаха при Анхус, сина на Мааха, царя на Гет. И съобщиха на Семей и казаха: Ето, слугите ти са в Гет.40Тогава Семей стана и оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. И Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41И съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати и повика Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като казах: Знай със сигурност, че в деня, когато излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми каза: Добра е думата, която чух.43Защо тогава не опази ГОСПОДНАТА клетва и заповедта, която ти дадох?44И царят каза на Семей: Ти сам знаеш всичкото зло, което познава сърцето ти, което си сторил на баща ми Давид; затова ГОСПОД връща злото ти върху главата ти[8].45А цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол ще бъде утвърден пред ГОСПОДА до векаст. 33;.46Тогава царят заповяда на Ваная, сина на Йодая, и той излезе и го съсече, и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломон[9].