1Давид дойде в Номва при свещеник Ахимелеха, и Ахимелех се смути, като се срещна с Давида, и му рече: защо си сам, и няма никой с тебе? (1 Цар 16:4)2Давид рече на свещеник Ахимелеха: царят ми даде заповед, като каза: „нека никой не знае, за какво съм те пратил и какво съм ти поръчал“, затова оставих слугите на уречено място;3а сега дай ми, каквото имаш на ръка, пет хляба, или каквото се намери.4Свещеникът отговори на Давида и рече: нямам на ръка прост хляб, а има свещен хляб; само ако твоите люде са се въздържали от жени, не ка ядат.5Тогава Давид отговори на свещеника и му рече: жени при нас нямаше ни вчера, ни завчера, откак съм излязъл, и съдовете на момчетата са чисти, а ако пътят е нечист, то хлябът ще си остане чист в съдовете.6И свещеникът му даде от свещения хляб; защото нямаше друг хляб, освен хлябовете на предложението, които бяха взети отпред лицето на Господа, та, след снемането им, да се турят топли хлябове. (Изх 25:30; Мт 12:4; Мк 2:26; Лк 6:4)7Него ден там се намираше пред Господа един от слугите Саулови, на име Доик, идумеец, началник на Сауловите овчари. (Пс 51:2)8Давид рече на Ахимелеха: нямаш ли тук на ръка копие или меч? Защото аз не взех със себе си нито меч, нито друго оръжие, понеже поръчката на царя беше набързо.9Свещеникът отговори: ето мечът на филистимеца Голиата, когото ти уби в дъбовата долина, увит в дреха, отзад ефода; ако искаш, вземи го: други освен него няма тук. И Давид рече: като него няма друг, дай ми го. (И му го даде.) (1 Цар 17:50)10Давид стана и побягна в същия ден от Саула, и дойде при гетския цар Анхуса. (1 Цар 27:2; Пс 55:1)11И рекоха на Анхуса слугите му: тоя не е ли Давид, царят на оная страна? Не пяха ли нему по хората, думайки: „Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди“? (1 Цар 18:7)12Давид вложи тия думи в сърцето си и много се боеше от Анхуса, царя гетски.13И промени лицето си пред тях, и се престори на безумен в очите им и дращеше по вратите, (хвърляше се на ръцете си) и пущаше слюнки по брадата си. (Пс 33:1; Пс 55:1; Пр 17:24)14Анхус рече на рабите си: виждате, тоя човек е луд; защо сте го довели при мене?15нима малко луди имам при мене, та сте го довели да лудува пред мене? нима ще влезе той в къщата ми?