2 Макавеи 4 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 А гореказаният Симон, който стана предател на съкровищата и на отечеството, клеветеше Ония, че уж той сам подбутвал Илиодора и бил виновник на злините. 2 Благодетеля на града, пристойника на сънародниците си и ревнителя на законите се осмеляваше той да нарича противник на правителството. 3 И когато враждата стигна дотам, че чрез едного от доверените на Симона люде взеха да се вършат убийства, 4 Ония, като видя, че борбата е опасна, и че Аполоний, като военачалник на Келе-Сирия и Финикия, вилнее, увеличавайки злобата на Симона, – 5 отиде при царя, ала не като обвинител на съграждани, а имайки предвид ползата на всекиго и на целия народ. 6 Защото той виждаше, че без царска грижа не е възможно да се уредят мирно работите, и Симон не ще се остави от безумието си. 7 Но след смъртта на Селевка, когато Антиох, наречен Епифан, получи царството, Иасон, Ониев брат, се домогваше да получи свещеноначалство, 8 като обещал на царя при едно свиждане триста и шейсет таланта сребро, и от някои други приходи – осемдесет таланта. 9 Освен това, обещал да подпише още сто и петдесет таланта, ако му бъде позволено да уреди с негова власт училище за телесно упражнение на юноши и да записва иерусалимците за антиохийци. 10 Когато царят се съгласи и той получи власт, веднага начена да скланя еднородците си към елински нрави. 11 Той отхвърли човеколюбно дадените на иудеите царски правдини, човеколюбно дадени на иудеите по ходатайство на Иоана, Евполемов баща, който ходи като пратеник при римляните за дружба и съюз; нарушавайки законните устави, той въвеждаше противни на закона обичаи. 12 Охотно построи той под самата крепост училище за телесно упражнение на юноши и, като привличаше по-хубавите от тях, подвеждаше ги под срамна стряха. 13 Тъй се яви наклонност към елинизъм и сближение с другородците вследствие на безмерното нечестие на Иасона, тоя безбожник, а не първосвещеник, 14 тъй че свещениците престанаха да бъдат ревностни към службата при жертвеника и, като презираха храма и немаряха за жертвите, бързаха да взимат участие в противни на закона игри в арената по знак чрез хвърляне диск. 15 За нищо те не смятаха онова, що бащите им почитаха; само онова, що елините почитаха, признаваха за найдобро. 16 Затова ги постигна тежко наказание, и ония самите, на които подражаваха в начина на живота и искаха пс всичко тям да се оприличат, станаха техни врагове и мъчители; 17 защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божествените закони, както показва настаналото след това време. 18 Когато се празнуваха в Тир петгодишните игри, и царят присъствуваше там, 19 нечестивият Иасон прати зрители антиохийци от Иерусалим да занесат триста драхми сребро за жертва на Херкулеса; но сами ония, които ги занесоха, молиха да не ги употребяват за жертва, понеже смятаха това за неприлично, а да ги отредят за други разноски; 20 и тъй, той прати тия пари за жертва на Херкулеса от негово име, а приносителите ги обърнаха за направа на веслени кораби. 21 Когато сетне Аполоний, син Менестеев, биде пратен в Египет по случай възцаряването на цар Птоломея Филометора, Антиох го заподозря във враждебност към себе си и гледаше да се осигури против него; затова, като се упъти към Иопия, той дойде в Иерусалим. 22 Приет великолепно от Иасона и от града, той влезе, посрещнат с факли и възклицания, и оттам тръгна с войска за Финикия. 23 След три години Иоасон прати Менелая, брат на гореказания Симона, за да занесе на царя парите и да докладва за някои нужни работи. 24 Тоя пък, като се представи на царя и поласка властта му, заграби си свещеноначалството, като наддаде триста таланта сребро над Иасона. 25 Като получи заповеди от царя, върна се, без да донесе със себе си нещо достойно за първосвещеник, освен гняв на жесток тиранин и ярост на див звяр. 26 Тъй Иасон, който излъга брата си, биде излъган от другиго, и се отстрани като изгнаник в Амонитската земя. 27 Менелай пък получи власт, ала съвсем нехаеше за обещаните на царя пари, макар началникът на градската крепост, Сострат, и да ги изискваше, 28 понеже той събираше данъците; по тая причина и двамата бидоха повикани от царя. 29 Менелай остави за приемник на първосвещенството брата си Лисимаха, а Сострат – Кратита, началник на кипряните. 30 В онова време, когато това ставаше, въстанаха тарсянди и малотяни, задето ги бяха дали подарък на царската наложница Антиохида. 31 Затова царят замина бързо, за да уреди работите, като остави за свой наместник Андроника, един от почетните сановници. 32 Тогава Менелай, като мислеше да се възползува от благоприятния случай, задигна от храма някои съдове и ги подари Андронику, а други продаде в Тир и околните градове. 33 Като узнал и се уверил за това, Ония го изобличил и се отстранил в безопасно място – в Дафна, що е до Антиохия. 34 Затова Менелай, като намерил насаме Андроника, молил го да убие Ония; Андроник отишъл при Ония, и, като го уверил коварно с даване ръка и клетва, макар да бил заподозрян, убедил го да излезе от убежището и тозчас го убил, без срам пред правдата. 35 От това се раздразниха не само иудеите, но и много други народи, и негодуваха поради беззаконното убийство на тоя мъж. 36 А когато царят се върна от киликийските предели, иудеите в града и възнегодувалите елини му обадиха, че Ония е убит безвинно. 37 Антиох, огорчен душевно и покъртен от съжаление, оплакваше добродетелите и голямото благочестие на умрелия, 38 и в яда си против Андроника съблече веднага от него багреницата, съдра му дрехите и заповяда да го водят по цял град и на същото място, дето той бе злодейски убил Ония, да погубят и него – убиеца; така Господ му въздаде заслужено наказание. 39 А когато Лисимах, с изволение на Менелая, извърши в града много светотатства, и се разнесе мълва за това, народът се дигна против Лисимаха, защото много златни съдове бяха откраднати. 40 След като разгневеният народ въстана, Лисимах въоръжи до три хиляди души и почна беззаконно насилие под водителство на един тиранин, стар на години и не по-малко застарял в безумие. 41 Като видяха насилията на Лисимаха, едни грабнаха камъни, други дебели колове, а други грабнеха от земята пръст и всичко заедно хвърляха върху хората на Лисимаха, 42 тъй че много от тях раниха, други убиха и всичките ги натириха в бяг, а самия светотатец убиха при съкровищницата. 43 За това нещо имаше съд над Менелая. 44 Когато царят дойде в Тир, трима, пратени от събранието на старейшините, мъже му поднесоха жалба. 45 Менелай, вече хванат, обеща на Птоломея, син Дорименов, много пари, ако се застъпи за него пред царя. 46 И Птоломей, като повика царя в притвора, уж да си почине, изопачи делото. 47 Менелая, виновник на всичкото зло, царят освободи от обвинение, а нещастните, които, ако да бяха говорили и пред скити, щяха да бъдат пуснати оправдани, осъди на смърт. 48 И тъй, бързо претърпяха неправедно наказание ония, които се застъпваха за града, народа и свещените съдове. 49 Тиряните, негодувайки против това, щедро дадоха нужното за погребението им. 50 А Менелай, поради алчността на началствуващите, удържа си властта и. възрастяйки в злоба, стана жесток враг на гражданите.