2 Макавеи 3 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Когато в светия град живееха още в пълен мир, и грижливо се пазеха законите поради благочестието и отвръщането от зло на първосвещеник Ония, 2 имаше случаи, че и самите царе почитаха това място и прославяха светилището с отлични дарове, 3 тъй че и Селевк, азийски цар, даваше от своите приходи за всички разноски, потребни за жертвена служба. 4 Но някой си Симон, от Вениаминово коляно, поставен за предстоятел на храма, влязъл в препирня с първосвещеника по наредбите на градското тържище. 5 И понеже не можал да преодолее над Ония, отишъл при Аполония, син Трасеев, който бил по онова време военачалник на Келе-Сирия и Финикия, 6 та му обадил, че иерусалимската съкровищница е пълна с безбройни богатства, че е натрупано там безбройно множество пари, ненужни за жертвоприношения, и че всичко това може да падне във владение на царя. 7 Аполоний пък, като се видял с царя, обадил му за казаните богатства, а тоя отредил Илиодора, поставен над държавните работи, пратил го и заповядал да изнесат казаните съкровища. 8 Илиодор веднага тръгнал на път, под предлог да прегледа градовете на Келе-Сирия и Финикия, а всъщност – за да изпълни царевата воля. 9 Като стигнал в Иерусалим и бил дружелюбно приет от първосвещеника на града, той му съобщил за обаденото и казал, защо е дошъл, като го и попитал: наистина ли е всичко тъй? 10 Макар първосвещеникът да му казал, че това е имот на вдовици и сирачета, поверен за пазене, 11 и отчасти на Хиркана, Товиев син, твърде знатен мъж, а не тъй, както е клеветил нечестивецът Симон, и че има всичко четиристотин таланта сребро и двеста злато 12 и че никак не бива да се огорчават ония, които са се ослонили на светото място, на уважението и неприкосновеността на почитания в цяла вселена храм, – 13 Илиодор, който имаше царска заповед, все пак говореше решително, че това трябва да бъде прибрано в царската хазна. 14 Той определи ден, и, когато влезе да направи преглед на това, в целия град настана голямо вълнение. 15 Свещениците в свещени одежди падаха пред жертвеника и викаха към небето, щото Онзи, Който е дал закон да се поверява на светилището имот, да го запази цял на ония, които са го поверили. 16 Който видеше лицето на първосвещеника, усещаше душевен потрес; защото видът му и промененият цвят на лицето показваше неговото душевно смущение. 17 Него го обзе ужас, и цялото му тяло затрепери, та за ония, които го гледаха, ставаше явна скръбта на сърцето му. 18 Някои наизлязоха вкупом из къщите да се молят всенародно, защото на свещеното място предстоеше да претърпи поругание: 19 жените, опасани през гърдите с вретища, ходеха на тълпи по улиците; девойки, дотогава чувани и вардени, бягаха едни към портите, други по стените, други пък гледаха през прозорците, 20 а всички протягаха ръце към небето и се молеха. 21 Трогателно беше да гледаш, как народът падаше на тълпи ничком, а крайно смутеният първосвещеник стоеше и чакаше. 22 Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното. 23 А Илиодор вършеше предрешеното. 24 Но когато влезе с въоръжени люде в съкровищницата, Господ на отците и Владиката на всяка власт показа голяма личба; всички, които се осмелиха да влязат с него, бяха поразени от страх пред Божията сила и паднаха в немощ и ужас, 25 защото тям се яви кон със страшен ездач, покрит с прекрасно покривало; като се устреми, конят удари Илиодора с предните си копита; а възседналият на него като че имаше златно всеоръжие. 26 Явиха му се и други двама юноши, с превъзходна сила, прекрасни наглед, благолепно облечени, които, застанали от едната и другата страна, бичуваха го непрестанно и му нанасяха много рани. 27 Когато той внезапно падна на земята и биде обзет от дълбока тъма, дигнаха го и го сложиха на носилка. 28 Оногова, който с голяма свита и телохранители току-що бе влязъл в речената съкровищница, изнесоха го безпомощен, ясно познал Божието всемогъщество. 29 Чрез Божествена сила той биде повален безгласен и лишен от всяка надежда за спасение. 30 А те благословиха Господа, Който прослави Своето жилище; и храмът, който преди малко беше изпълнен със страх и смут, с появата на Господа Вседържителя се изпълни с радост и веселие. 31 Тогава някои от близките на Илиодора помолиха Ония да призове Всевишния, за да дарува живот на лежащия вече на издъхване. 32 Първосвещеникът, като се боеше, да не помисли царят, че иудеите са извършили някакво злодеяние против Илиодора, принесе жертва за негово спасение. 33 Когато първосвещеникът принасяше умилостивна жертва, същите юноши пак се явиха на Илиодора, натруфени със същите одежди, и, като застанаха пред него, казаха му: „въздай голяма благодарност на първосвещеник Ония, защото поради него Господ ти дари живота; 34 а ти, наказан от Бога, прогласявай на всички Неговата велика сила“. Като казаха това, те изчезнаха. 35 А Илиодор, след като принесе жертва Господу и обеща големи оброци на Оногова, Който му запази живота, поблагодари на Ония и се върна с войската при царя, 36 като свидетелствуваше пред всички за делата на Великия Бог, които видя с очите си. 37 А когато царят попита Илиодора, кой би бил способен да бъде пратен пак в Иерусалим, тоя отговори: 38 „ако имаш някакъв враг или противник на твоето управление, прати го там и ще го посрещнеш наказан, ако само остане жив, защото на онова място наистина има някаква сила Божия: 39 Онзи, Който обитава на небето, е страж и защитник на това място, и дохождащите със зъл умисъл Той поразява и погубва“. 40 Това именно се случи с Илиодора, и тъй биде спасена храмовата съкровищница.