1Тогава Соломон рече: Господ бе казал, че ще благоволи да обитава в мъгла, (3 Цар 8:12)2но аз (о, Светий) Ти построих дом за жилище, място за вечно Твое пребъдване.3И обърна царят лицето си, та благослови цялото събрание израилтяни – цялото събрание израилтяни стоеше, – (2 Цар 6:13; 3 Цар 8:14; 3 Цар 8:55)4и каза: благословен Господ, Бог Израилев, Който свърши сега със светата Си ръка това, що бе казал с устата Си на баща ми Давида! Той бе казал: (3 Цар 8:15)5от оня ден, когато изведох Моя народ из Египетската земя, Аз не избрах град ни в едно коляно Израилево, за съграждане дом, дето да пребъдва името Ми, нито избрах мъж, който да е управител на Моя народ Израиля, (2 Цар 7:6; 3 Цар 8:16)6а избрах Иерусалим, та името Ми там да пребъдва, избрах Давида, та той да бъде над Моя народ Израиля.7Баща ми Давид имаше на сърце да построи дом на името на Господа, Бога Израилев. (2 Цар 7:2; 3 Цар 8:17; 1 Лет 17:1)8Но Господ каза на баща ми Давида: ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми; хубаво, че това ти е на сърце.9Обаче, не ти ще построиш храм, а твоят син, който ще произлезе от бедрата ти, – той ще построи храм на името Ми. (3 Цар 8:19; Прем 9:8)10И Господ изпълни словото Си, което бе изрекъл: аз стъпих на мястото на баща си Давида, седнах на престола Израилев, както каза Господ, и построих дом на името на Господа, Бога Израилев. (3 Цар 8:20)11И положих там ковчега, в който е заветът на Господа, що бе сключил със синовете Израилеви.12Па застана Соломон при жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце, – (3 Цар 8:22; Езд 9:5)13защото Соломон бе направил меден амвон, дълъг пет лакти, широк пет лакти и висок три лакти, и го бе поставил посред двора; на него той застана, коленичи пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето, – (3 Цар 8:22; Еф 3:14; 2 Мак 2:8)14и каза: Господи, Боже Израилев! Няма Бог, подобен на Тебе, нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и милостта към рабите Си, които ходят пред Тебе с всичкото си сърце; (3 Цар 8:23; 2 Мак 2:10)15Ти изпълни на Своя раб Давида, мой баща, това, що му бе говорил; каквото бе изрекъл с устата Си, днес изпълни с ръката Си.16И сега, Господи, Боже Израилев, изпълни на Своя раб Давида, мой баща, онова, що му бе рекъл, думайки: няма да ти се прекрати мъж, който да седи пред лицето Ми на престола Израилев, само ако твоите синове внимават за пътищата си, като ходят по Моя закон тъй, както си ходил ти пред Мене. (2 Цар 7:16; 3 Цар 8:25)17И сега, Господи, Боже Израилев, да бъде вярно словото Ти, що си изрекъл на Своя раб Давида! (3 Цар 8:17)18Наистина, Бог ли ще обитава с човеците на земята? Ако небето и небесата на небесата Те не побират, толкова помалко тоя храм, що съм построил. (3 Цар 8:27; 2 Лет 2:6; Ис 66:1)19Но погледни милостивно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! Чуй зова и молитвата, с която Твоят раб се моли пред Тебе.20Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към мястото, в което си обещал да туриш името Си, за да слушаш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място. (Вт 12:5; Вт 31:11; 3 Цар 8:29)21Чуй молбите на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, с които ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай! (3 Цар 8:30)22Кога някой съгреши против ближния си, и поискат от него клетва, за да се закълне, и тая клетва бъде извършвана пред Твоя жертвеник в тоя храм, (Изх 22:11; 3 Цар 8:31)23тогава чуй от небето и извърши съд над Своите раби, въздай на виновния, като стовариш постъпката му върху главата му, и оправдай правия, като му въздадеш според правдата му. (3 Цар 8:32)24Кога Твоят народ Израил бъде поразен от неприятеля, задето е съгрешил пред Тебе, и кога те се обърнат към Тебе, и изповядат името Ти с молба и молитва пред Тебе в тоя храм, (Вт 28:25; 3 Цар 8:33)25чуй тогава от небето и прости греха на Твоя народ Израиля и ги върни в земята, която си дал тям и на отците им.26Кога се заключи небето и няма дъжд, задето са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от своя грях, защото си ги смирил, (Лев 26:19; Вт 11:17; 3 Цар 8:35)27чуй тогава от небето и прости греха на Своите раби и на Своя народ Израиля, като им посочиш добрия път, по който да ходят, и прати дъжд върху Твоята земя, която си дал на народа Си за наследие.28Глад ли бъде по земята или мор, палещ вятър или главня, скакалци или гъсеници, или го притиснат неприятелите му в земята, що владее, някое бедствие ли бъде или някаква болест, (2 Лет 20:9)29всяка молитва, всяка молба от който и да е човек, или от целия народ Твой Израил, кога всякой усети неволята си и тъгата си и простре ръце към Твоя храм,30чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и прости и въздай всекиму според всичките му пътища, както познаваш сърцето му, – защото само Ти познаваш сърцата на синовете човечески,31за да се боят от Тебе и да ходят по Твоите пътища през всички дни, докато живеят на земята, що си дал на отците ни.32Дори и другородец, който не е от Твоя народ Израил, кога дойде от далечна земя заради Твоето велико име, Твоята мощна ръка и Твоята простряна мишца, дойде и се помоли в тоя храм, (3 Цар 8:41; Ис 55:5)33чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да познаят Твоето име и да Ти се боят, както и Твоят народ Израил, и да знаят, че тоя дом, който аз съградих, е наречен на Твое име.34Кога Твоят народ излезе на война против неприятелите си по пътя, по който го пратиш Ти, и Ти се помоли, като се обърне към града, който си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,35тогава послушай от небето молитвата им и молбата им и стори, каквото е тям потребно.36Кога съгрешат пред Тебе, – защото няма човек, който не би съгрешил, – и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и ония, които са ги пленили, ги отведат в далечна или близка земя, (3 Цар 8:46; Пр 20:9; Екл 7:20; 1 Йн 1:8)37кога в земята, в която бъдат пленени, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят в земята на своето пленство, думайки: съгрешихме, сторихме беззаконие, виновни сме, – (Чис 14:40)38и се обърнат към Тебе с всичкото си сърце и с всичката си душа, в земята на своето пленство, дето бъдат откарани в плен, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на отците им, и към града, който си избрал, и към храма, който съградих на Твоето име, – (1 Цар 7:6; 3 Цар 8:47)39тогава чуй от небето, от мястото на Твоето обиталище, молитвата им и молбата им, стори, каквото е тям потребно, и прости на Твоя народ, каквото е съгрешил пред Тебе. (Пс 33:16)40Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата на това място!41И сега, Господи Боже, застани в Твоето покоище, Ти и ковчегът на Твоята мощ! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение, и Твоите преподобни да се насладят с блага. (Чис 10:36; Пс 131:3)42Господи Боже, не отвръщай лице от помазаника Си, спомни милостите към Своя раб Давида! (2 Цар 7:13; 2 Цар 7:15)
2 Летописи 6
Верен
1Тогава Соломон каза: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак.2Но аз Ти построих извисен дом, място, в което да обитаваш до века.3И царят обърна лицето си и благослови цялото израилево събрание, а цялото израилево събрание стоеше.4И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, израилевият Бог, който говори с устата Си на баща ми Давид[1] и го изпълни с ръката Си, като каза:5От деня, когато изведох народа Си от египетската земя, Аз не избрах град от всичките израилеви племена, където да се построи дом, за да бъде там Името Ми[2], нито избрах мъж да бъде княз над народа Ми Израил.6Но сега избрах Ерусалим, за да бъде там Името Ми[3], и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил.7И на сърцето на баща ми Давид беше да построи дом за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.8Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Че ти беше на сърцето да построиш дом за Името Ми, направи добре, че това беше в сърцето ти.9Но няма ти да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от семенниците ти, той ще построи дома за Името Ми.10И ГОСПОД изпълни думата си, която говори; и аз се издигнах на мястото на баща си Давид и седнах на израилевия престол, както ГОСПОД говори, и построих дома за Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог;11и сложих там ковчега, в който е заветът на ГОСПОДА, който Той направи с израилевите синове.12Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ олтар пред цялото израилево събрание и разтвори ръцете си.13Защото Соломон беше направил бронзова платформа и я беше сложил сред двора; дължината ѝ беше пет лакътя, ширината ѝ – пет лакътя и височината ѝ – три лакътя. И той застана на нея и падна на коленете си пред цялото израилево събрание, и разтвори ръцете си към небето, и каза:14ГОСПОДИ, Боже Израилев, нито на небето, нито на земята има Бог като Теб, който пазиш завета и милостта за слугите Си, които ходят пред Теб с цялото си сърце,15който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещалст. 4;! С устата Си си го говорил и с ръката Си си го изпълнил, както е днес.16Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, каквото си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж пред Мен, който да седи на израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен.17И сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, нека се утвърди словото Ти, което си говорил на слугата Си Давид!18Наистина ли Бог ще обитава при човека на земята? Ето, небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат – колко по-малко този дом, който аз построих!19Но обърни внимание на молитвата на слугата Си и на молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, за да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Теб,20за да бъдат очите Ти отворени ден и нощ към този дом, към мястото, за което си казал, че ще поставиш Името Си там[4], за да слушаш молитвата, с която слугата Ти се моли към това място[5]!21И послушай молбата на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят към това място. Чуй от мястото, където обитаваш, от небето, чуй и прости!22Ако някой съгреши против ближния си и му наложат клетва и го накарат да се закълне, и клетвата дойде пред Твоя олтар в този дом,23тогава Ти чуй от небето и подействай, отсъди за слугите Си, като отплатиш на злия и докараш пътя му върху главата му, а оправдаеш праведния и му отдадеш според правдата му!24И когато Твоят народ Израил бъде разбит пред врага, защото са съгрешили против Теб; ако се обърнат и прославят Името Ти, и се помолят, и отправят молба към Теб в този дом,25тогава Ти чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им!26Когато небето се затвори и няма дъжд, понеже са съгрешили против Теб, и се помолят към това място и прославят Името Ти, и се обърнат от греха си, понеже ги смиряваш,27тогава Ти чуй в небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, като им покажеш добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал на народа Си за наследство!28Когато настане глад в земята, когато има мор, когато има главня и мана, когато има скакалци или гъсеници, когато враговете им ги обсадят в земята на градовете им – каквато и язва, каквато и болест да има –29каквато и молитва или молба да се принесе от някой човек и от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към този дом,30тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и прости, и отдай на всекиго според всичките му пътища, като познаваш сърцето му – защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешките синове –31за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през всички дни, когато живеят в земята, която си дал на бащите ни!32Също и за чужденеца, който не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико Име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, когато дойдат и се помолят към този дом,33тогава Ти чуй от небето, от мястото, където обитаваш, и направи според всичко, за което чужденецът извика към Теб; за да познаят всичките народи на земята Името Ти и да Ти се боят както Твоят народ Израил, и да познаят, че с Твоето Име се нарича този дом, който построих!34Когато народът Ти излезе на бой срещу враговете си по пътя, по който го изпратиш, и Ти се помолят към този град, който Ти си избрал, и дома, който построих за Името Ти,35тогава Ти чуй от небето молитвата им и молбата им и защити правото им!36Когато съгрешат против Теб – защото няма човек, който да не греши – и Ти им се разгневиш, и ги предадеш на врага и онези, които ги пленяват, ги отведат пленени в далечна или близка земя,37и те вземат това присърце в земята, където са отведени в плен, и се обърнат и отправят молба към Теб в земята на пленничеството си и кажат: Съгрешихме, извършихме беззаконие, постъпихме безбожно! –38и се обърнат към Теб с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на пленничеството си, където са отведени в плен, и се помолят към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Името Ти,39тогава чуй от небето, от мястото, където обитаваш, молитвата им и молбите им и защити правото им, и прости на народа Си каквото са съгрешили против Теб!40И сега, Боже мой, моля Те, нека очите Ти бъдат отворени и ушите Ти внимателни към молитвата, която се принася на това мястост. 20;!41И сега, ГОСПОДИ Боже, стани и влез в покоя Си – Ти и ковчегът на Твоята сила! Нека свещениците Ти, ГОСПОДИ Боже, бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в доброто!42ГОСПОДИ Боже, не отхвърляй лицето на помазаника Си! Помни милостите към слугата Си Давид!