1Манасия беше на дванайсет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим петдесет и пет години. (4 Цар 21:1)2Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни, като подражаваше гнусотиите на народите, които Господ бе прогонил от лицето на синовете Израилеви: (Вт 18:9)3съгради пак оброчищата, които бе съборил баща му Езекия, въздигна жертвеници на Вааловци, уреди дъбравите и се кланяше на цялото небесно воинство и му служеше; (Изх 34:13; 4 Цар 21:3; Д А 7:42)4съгради жертвеници в Господния дом, за който Господ бе казал: в Иерусалим ще пребъде името Ми вечно; (Вт 12:11; 3 Цар 8:29; Ер 32:34)5съгради и жертвеници на цялото небесно воинство в двата двора на Господния дом. (Вт 4:19)6Пак той прекарваше през огън синовете си в долината на Еномовия син, гадаеше, врачуваше и магьосваше; и нареди извиквачи на мъртъвци и вълшебници: той вършеше много неугодно в очите на Господа, за да Го прогневи. (Лев 18:21; Лев 19:26; Лев 20:2)7Направи още изваян идол и го постави в Господния дом, за който Бог бе казал на Давида и на сина му Соломона: в тоя дом и в Иерусалим, който избрах измежду всички колена Израилеви, ще положа името Си навеки; (3 Цар 9:3; 4 Цар 21:7)8и не ще оставя занапред да излезе ногата Израилева от тая земя, която утвърдих за отците им, само ако те залягат да вършат всичко, що съм им заповядал по всичкия закон и наредбите, и заповедите, дадени чрез ръката Моисеева. (2 Цар 7:10; 3 Цар 8:16; 4 Цар 21:8)9Но Манасия доведе Иудея и иерусалимските жители дотам, че постъпваха полошо и от ония народи, които Господ изтреби отпред лицето на Израилевите синове. (4 Цар 21:9)10И Господ говори на Манасия и на людете му, ала те не послушаха.11Затова Господ напрати против тях военачалниците на асирийския цар, които оковаха Манасия в окови, свързаха го с вериги и го откараха във Вавилон.12И в утеснението си начена да моли Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на отците си.13И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Иерусалим на царството му. И разбра Манасия, че Господ е Бог.14След това той съгради външната стена на Давидовия град, западно от Геон, по дола и до входа на Рибни порти, и прекара я около Офел и я издигна високо. И постави военачалници по всички укрепени градове в Иудея, (2 Лет 27:3; Неем 3:3; Неем 3:26)15премахна чуждите богове, идола от Господния дом и всички капища, които беше съградил върху планината на Господния дом и в Иерусалим, и ги изхвърли извън града.16И поднови жертвеника Господен и принесе върху него жертви, мирни и хвалебни, и поръча на иудеите да служат на Господа, Бога Израилев.17Ала народът още принасяше жертви по оброчищата, макар и на Господа, своя Бог.18Останалите дела Манасиеви, молитвата му към своя Бог, и думите на ясновидците, които му говориха от името на Господа, Бога Израилев, се намират в записките на царете Израилеви. (4 Цар 21:16)19И молитвата му, и това, че Господ се приклони към него, и всичките му грехове и беззаконията му, и местата, по които бе въздигнал оброчища и поставил образи на Астарта и истукани, преди да се смири, са описани в записките на Хозая.20И почина Манасия при отците си, и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари син му Амон. (4 Цар 21:18)21Амон беше на двайсет и две години, когато се възцари, и царува в Иерусалим две години.22Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите Господни тъй, както вършеше баща му Манасия: на всички истукани, които бе направил баща му Манасия, Амон принасяше жертва и им служеше.23И се не смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; напротив, Амон умножи греховете си.24Слугите му направиха съзаклятие против него и го убиха в дома му.25Ала народът на страната изби всички, които бяха в съзаклятието против цар Амона; и вместо него народът на страната възцари сина му Иосия. (4 Цар 21:24)
2 Летописи 33
Верен
1Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим.2Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилевите синове.3Той устрои наново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно войнство и им служеше.4Построи и жертвеници в ГОСПОДНИЯ дом, за който ГОСПОД беше казал: В Ерусалим ще бъде Името Ми до века.5Построи жертвеници и на цялото небесно войнство в двата двора на ГОСПОДНИЯ дом.6И преведе синовете си през огъня[1] в долината на Еномовия син и се занимаваше с окултизъм и гадания, и магии и се допитваше до запитвачи на духове и врачове[2]. Той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи.7И изваяния образ на идола, който направи, постави в Божия дом, за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Ерусалим, който избрах от всичките израилеви племена, ще поставя Името Си завинаги[3].8И вече няма да поместя крака на Израил от земята, която определих за бащите ви, ако само внимават да вършат всичко, което им заповядах, според целия закон и наредбите, и правилата, дадени чрез Мойсей.9Но Манасия подмами Юда и жителите на Ерусалим да вършат повече зло от народите, които ГОСПОД беше изтребил пред израилевите синове.10И ГОСПОД говори на Манасия и на народа му, но те не послушаха.11Затова ГОСПОД доведе против тях военачалниците на асирийския цар и те хванаха Манасия, и го вързаха с бронзови окови, и го отведоха във Вавилон.12И като беше в притеснение, той се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си.13И Му се помоли и Бог се смили над него и послуша молбата му, и пак го върна в Ерусалим в царството му. Тогава Манасия позна, че ГОСПОД е Бог.14След това той построи външна стена на Давидовия град, на запад към Гион, в долината и до входа на Рибната порта, обиколи Офил и я издигна много високо. И постави военачалници във всичките укрепени юдови градове.15И отмахна чуждите богове и образа от ГОСПОДНИЯ дом, и всичките жертвеници, които беше построил на планината на ГОСПОДНИЯ дом и в Ерусалим, и ги изхвърли вън от града.16И построи отново ГОСПОДНИЯ олтар и пожертва на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на ГОСПОДА, Израилевия Бог.17Но народът още жертваше по високите места, но само на ГОСПОДА, своя Бог.18А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в Името на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ето, те са записани между делата на израилевите царе.19А молитвата му и как Бог се смили над него, и целия му грях, и отстъплението му, и местностите, на които построи високи места и постави ашерите и изваяните идоли, преди да се смири, ето, записани са в историята на Хозайили: гледачите.20И Манасия легна при бащите си и го погребаха в къщата му. А вместо него се възцари синът му Амон[4].21Амон беше на двадесет и две години, когато се възцарист. 20;, и царува две години в Ерусалим.22Той върши зло пред ГОСПОДА, както беше правил баща му Манасия. И Амон жертваше на всичките изваяни идоли, които баща му Манасия беше направил, и им служеше.23Но той не се смири пред ГОСПОДА, както се беше смирил баща му Манасия, а той, Амон, умножи престъпленията.24А слугите му направиха заговор против него и го убиха в къщата му.25Тогава народът на страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон, и народът на страната направи сина му Йосия цар вместо него.