1След такива дела и такава вярност дойде Сенахирим, цар асирийски, навлезе в Иудея, обсади укрепените градове и мислеше да си ги присвои. (4 Цар 18:13; Ис 36:1; Сир 48:20)2Като видя Езекия, че Сенахирим е дошъл с цел да воюва против Иерусалим,3реши с князете си и с военните си люде да засипят водните извори извън града; и те му помогнаха.4Събра се много народ и засипаха всички извори и потока, който течеше през страната, казвайки: като дойдат асирийските царе, да не намерят много вода (и да се не укрепят).5И укрепи се Езекия, поправи всичката рухнала стена и я издигна до кулата, а извън съгради друга стена, укрепи Мило в Давидовия град и приготви много оръжие и щитове. (2 Лет 25:23)6Нареди военачалници над народа и ги събра при себе си на стъгдата при градските порти, па им говори по сърце, думайки:7бъдете твърди и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от цялото множество, което е с него, защото с нас има повече, нежели с него; (4 Цар 6:16; Ис 31:3; 1 Йн 4:4)8с него е плътска мишца, а с нас е Господ, Бог наш, за да ни помага и да се сражава в битките ни. И народът се охрабри от думите на Езекия, царя иудейски.9След това асирийският цар Сенахирим прати свои слуги в Иерусалим, – той сам беше срещу Лахис и цялата му сила с него, – до иудейския цар Езекия и до всички иудеи в Иерусалим, да кажат: (4 Цар 18:17; Мих 1:13)10тъй казва Сенахирим, цар асирийски: на какво се надявате и седите в Иерусалимската крепост? (4 Цар 18:19)11Не мами ли ви Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: Господ, Бог наш, ще ни спаси от ръката на асирийския цар? (4 Цар 18:29)12Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и каза на Иудея и на Иерусалим: пред един жертвеник се покланяйте и върху него кадете! (4 Цар 18:22)13Нима не знаете, какво сторих аз и бащите ми с всички народи земни? Можаха ли боговете на земните народи да избавят земята си от ръката ми? (4 Цар 18:33; 4 Цар 19:12; Ис 10:9)14Кой от всички богове на народите, които моите бащи са изтребили, можа да избави своя народ от ръката ми? Ще може ли и вашият Бог да спаси вас от ръката ми? (Вт 2:34; 4 Цар 18:35)15И сега, нека ви не мами Езекия и да ви не отвлича тъй; не му вярвайте: ако ни един бог нито на един народ и царство не беше в сила да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми, то и вашият Бог няма да избави вас от ръката ми.16И много още говориха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Негов раб.17Той писа и писма, в които хулеше Господа, Бога Израилев, и говореше против Него такива думи: както боговете на земните народи не спасиха своите народи от ръката ми, тъй и Езекиевият Бог няма да спаси Своя народ от ръката ми. (4 Цар 19:14; Ис 37:10; Ис 37:14)18И викаха с висок глас на иудейски език към иерусалимския народ, който беше по стените, за да го застрашат и наплашат, та да превземат града. (4 Цар 18:26; 4 Цар 18:28)19И говореха за Бога Иерусалимски като за боговете на земните народи, – изделие на човешки ръце. (4 Цар 18:33; 4 Цар 19:12)20А цар Езекия и пророк Исаия, син Амосов, се помолиха и издигнаха глас към небето. (4 Цар 19:1; 4 Цар 19:14)21И Господ прати Ангел, който погуби всички юнаци, главния началник и началниците на войската на асирийския цар, и тоя се върна посрамен в земята си. И когато дойде в дома на своя бог, там го убиха с меч излезлите от чреслата му. (4 Цар 19:35; Ис 37:36)22Тъй избави Господ Езекия и иерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирима и от ръцете на всички, и ги пазеше отвред.23Тогава мнозина запринасяха дарове Господу в Иерусалим и скъпи работи на иудейския цар Езекия. И той се издигна след това в очите на всички народи.24В ония дни разболя се Езекия на смърт. И помоли се Господу, и Той го послуша и му даде личба. (4 Цар 20:1; Ис 38:1; Сир 48:25)25Ала Езекия не въздаде за сторените му добрини, защото сърцето му се възгордя. Затова гневът Божий падна върху него, върху Иудея и Иерусалим. (Ис 39:2; Лк 17:18)26Но щом Езекия се смири в гордостта на сърцето си, – той и иерусалимските жители, – то гневът Господен не падна върху тях в Езекиеви дни. (4 Цар 20:17)27Езекия имаше твърде много богатство и слава; и направи си скривалища за сребро, злато и драгоценни камъни, както и за благовония, щитове и за всякакви скъпи съдове;28и клетове за земни произведения: жито, вино и дървено масло, и обори за всякакъв добитък и огради за стада.29Съгради си и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше много, защото Бог му беше дал твърде голям имот.30Пак той, Езекия, заприщи горния приток на Геонските води и ги оправи надолу, западно от Давидовия град. И във всяка своя работа Езекия работеше успешно. (4 Цар 20:20)31Само при посланиците на вавилонските царе, които бяха пратили до него да питат за една личба, станала на земята, Господ го остави, за да го изпита и да открие всичко, що му беше на сърцето. (Вт 8:2; Вт 13:3; 4 Цар 20:11; Ис 39:1)32Останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, син Амосов, и в книгата на царете иудейски и израилски. (4 Цар 18:1; 4 Цар 19:1; Ис 36:1)33И почина Езекия при отците си, и го погребаха над гробниците на Давидовите синове, а след смъртта му всички иудеи и жители иерусалимски му направиха почести. И вместо него се възцари син му Манасия. (4 Цар 20:21)
2 Летописи 32
Верен
1След тези дела и тази вярност дойде асирийският цар Сенахирим. Той нахлу в Юда и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги покори за себе си.2И когато Езекия видя, че Сенахирим дойде с намерение да воюва против Ерусалим,3той се съветва с началниците си и силните си мъже да запуши водните извори, които бяха извън града. И те го подкрепиха.4И се събра много народ и запушиха всичките извори и потокаст. 30;, който тече сред земята, защото казаха: Защо, като дойдат асирийските царе, да намерят много вода?5И Езекия се насърчи и построи цялата стена, където беше съборена, направи кулите ѝ по-високи[1], построи и другата стена отвън, и укрепи Мило на Давидовия град; направи и много копия и щитове.6И постави военачалници над народа, и като ги събра при себе си на площада при градската порта, им говори на сърцата им и каза:7Бъдете силни и храбри, не се бойте и не се плашете от асирийския цар и пред голямото множество, което е с него, защото с нас е Един по-велик отколкото с него.8С него е ръка от плът, а с нас е ГОСПОД, нашият Бог, за да ни помага и да воюва в боевете ни. И народът се довери на думите на юдовия цар Езекия.9След това асирийският цар Сенахирим изпрати слугите си в Ерусалим – а той беше пред Лахис и цялата му сила с него – до юдовия цар Езекия и до целия Юда, който беше в Ерусалим, да кажат:10Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате, че стоите в обсада в Ерусалим?11Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: ГОСПОД, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?12Не е ли Езекия, който премахна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: Само пред един олтар да се покланяте и върху него да кадите?13Не знаете ли какво направихме аз и бащите ми на всичките народи на страните? Можаха ли боговете на народите на страните да избавят някак страните си от ръката ми?14Кой от всичките богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, можа да избави народа си от ръката ми, че да може вашият Бог да ви избави от ръката мист. 13;?15И сега, да не ви мами Езекия и да не ви подвежда по този начин! Не му вярвайте, защото никой бог на който и да било народ или царство не е могъл да избави народа си от ръката ми и от ръката на бащите ми – колко по-малко вашият Бог ще ви избави от ръката ми!16И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА, Бога, и против слугата Му Езекия.17Той писа и писма да хвърля позор върху ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на страните не избавиха народа си от ръката ми, така и Богът на Езекия няма да избави Своя народ от ръката ми.18И викаха със силен глас на юдейски на народа от Ерусалим, който беше на стената, за да го уплашат и да го смутят, за да превземат града.19И говориха за Бога на Ерусалим както за боговете на народите на земята, които са дело на човешки ръце.20Затова цар Езекия и пророк Исая, синът на Амос, се молиха и викаха към небето.21Тогава ГОСПОД изпрати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и началниците в стана на асирийския цар. Така той се върна в земята си с посрамено лице. И когато влезе в дома на бога си, тези, които бяха излезли от тялото му, го повалиха там с меч.22Така ГОСПОД избави Езекия и жителите на Ерусалим от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други, и ги пазеше[2] отвсякъде.23И мнозина донесоха дарове на ГОСПОДА в Ерусалим и скъпоценности на юдовия цар Езекия. И оттогава нататък той се възвеличи пред всичките народи.24В това време Езекия се разболя до смърт и се помоли на ГОСПОДА, и Той му говори и му даде знамение.25Но Езекия не отдаде слава според благодеянието, което му беше сторено, защото сърцето му се надигна; и гняв беше върху него и Юда, и Ерусалим.26Но Езекия се смири за надигането на сърцето си, той и жителите на Ерусалим, и гневът на ГОСПОДА не дойде върху тях в дните на Езекия.27Езекия имаше много голямо богатство и слава и направи съкровищници за сребро и злато, и скъпоценни камъни, и за аромати, и за щитове, и за всякакви избрани вещи,28а също и житници за добива от жито, от вино и от маслинено масло, и обори за всякакъв добитък и стада в кошари.29Той си направи градове и придоби много стада от дребен добитък и говеда, защото Бог му даде много голям имот[3].30Същият този Езекия запуши горния извор на водата на Гион[4], и я отведе долу на запад към Давидовия град. И Езекия имаше успех във всичките си дела.31И в случая с посланиците, които вавилонските началници изпратиха до него да разпитат за чудото, което беше станало в страната, Бог го остави, за да го изпита, за да познае всичко, което беше в сърцето му.32А останалите дела на Езекия и добрините му, ето, записани са във видението на пророк Исая, сина на Амос, в Книгата на юдовите и израилевите царе.33И Езекия легна при бащите си и го погребаха в най-горния от гробовете на Давидовите синове. И целият Юда и жителите на Ерусалим му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.