1 Царе 27 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 И Давид рече в сърцето си: ще падна някога в ръцете на Саула; за мене нищо по-добро, освен да побягна във филистимската земя; и Саул ще престане да ме търси вече по всички Израилски предели, и аз ще се избавя от ръцете му. 2 И Давид стана и отиде, той и шестстотин мъже, които бяха с него, при гетския цар Анхуса, син Моахов. (1 Цар 21:10) 3 И Давид живееше при Анхуса в Гет, той и людете му, всеки с челядта си. Давид и двете му жени – изреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша Навалова жена. (1 Цар 25:39; 1 Цар 30:5) 4 Обадиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, и той вече го не търси. 5 И Давид рече на Анхуса: ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един малък град, и аз ще живея там; защо твоят раб да живее в царския град заедно с тебе? 6 Тогава Анхус му даде Секелаг; затова Секелаг и остана за царете иудейски доднес. (И Н 15:31; 1 Цар 29:4)

И Н 15:311 Цар 29:4

7 Всичкото време, което Давид прекара във филистимската страна, беше година и четири месеца. (1 Цар 29:3) 8 И Давид излизаше с людете си и нападаше гесурци и гирзейци и амаликитци, които отдавна наседяха тая страна до Сур и дори до Египетската земя. (И Н 12:5; И Н 13:17)

И Н 12:5И Н 13:17

9 И Давид опустошаваше оная страна и не оставяше живи ни мъже, ни жени, и откарваше овци и волове, и осли и камили и дрехи, и се завръщаше и дохаждаше при Анхуса. (Вт 25:19) 10 И Анхус попита Давида: къде нападнахте сега? Давид отговори: към юг на Иудея, към юг на Иерахмеел и към юг на Кенея. 11 И Давид не оставяше живи ни мъже, ни жени, и не ги довеждаше в Гет, думайки: те могат да ни наклеветят, като кажат: това и това стори Давид, и такива му са постъпките през всичко време, докле живееше във филистимската страна. 12 И Анхус се довери на Давида, като си каза: той стана омразен на народа си Израиля и ще ми бъде слуга довека.

Верен

1 Тогава Давид си каза в сърцето си: Явно е, че някой ден ще загина от ръката на Саул. Няма по-добро за мен, отколкото по-скоро да избягам в земята на филистимците. Тогава Саул ще се откаже вече да ме търси по всичките области на Израил и ще се избавя от ръката му. 2 И Давид стана и отиде, той и шестстотинте мъже, които бяха с него, при гетския цар Анхус, сина на Маох. 3 И Давид остана при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки с дома си, и Давид с двете си жени, езраелката Ахиноама и кармилката Авигея, жената на Навал. 4 А на Саул се каза, че Давид е избягал в Гет, затова той повече не го търсеше. 5 Тогава Давид каза на Анхус: Ако някак съм намерил благоволение пред теб, нека ми се даде място в един от полските градове, за да живея там. Понеже защо слугата ти да живее при теб в царския град? 6 И в онзи ден Анхус му даде Сиклаг. Затова Сиклаг принадлежи на юдовите царе и до днес. 7 А времето, през което Давид живя във филистимските полета, беше една година и четири месеца. 8 И Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурците, гезерците и амаличаните; защото те от древността бяха жителите на земята, по пътя за Сур чак до египетската земя. 9 И Давид нападаше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена; и вземаше овцете, говедата, магаретата, камилите и дрехите; после се връщаше и идваше при Анхус. 10 И Анхус казваше: Къде направихте нападение днес? А Давид казваше: В южната част на Юда. – или: В южната част на ерамеилците. – или: В южната част на кенейците. 11 Давид не оставяше живи нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, защото си казваше: Да не би да съобщят за нас и да кажат: Така направи Давид! Така правеше той през цялото време, когато живееше в земята на филистимците. 12 И Анхус повярва на Давид и си каза: Той наистина е станал омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга завинаги.