1Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.2Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. (Мт 7:22)3И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, – щом любов нямам, нищо ме не ползува. (Мт 6:1)4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, (Пр 10:12; Фил 2:3; 1 Пет 4:8)5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, (Рим 15:1)6на неправда се не радва, а се радва на истина;7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. (Гал 6:2)8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.9Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; (2 Кор 5:7)10но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне.11Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.12Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. (Фил 3:12; 2 Тим 2:19)13А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
1 Коринтяни 13
Верен
1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.3И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.4Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,7всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи.8Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,10но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.11Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.12Защото сега виждаме неясно, като в огледало[1], а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.13И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.