1Братя мои! Недейте мнозина става учители, като знаете, че по-голямо осъждане ще получим, (Мт 23:8)2защото ние всинца много грешим. Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло. (3 Цар 8:46; Сир 14:1; Сир 19:17)3Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кърмилце се насочват, накъдето кърмиларят желае;5тъй и езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля;6и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената; (Пр 16:27; Мт 15:18)7защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,8а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова. (Пс 139:3)9С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие. (Бит 1:27)10Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.11Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?12Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза – смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода. (Лк 6:44)13Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост. (Мт 5:16; 2 Тим 2:24)14Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:15това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;16защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. (1 Кор 3:3)17А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. (Мт 5:7; 2 Кор 6:6; Гал 5:22; 1 Тим 1:5)18Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците. (Ис 32:17)
Яков 3
Верен
1Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.2Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.3Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.4Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.5Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!6И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.7Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;8но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.9С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!10От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.11Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?12Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.13Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.14Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.15Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;16защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.17Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.18А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.