1Един от ханаанските царе, – царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях. (Чис 33:40)2Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им. (Лев 27:28)3Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма[1]. (И Н 2:9)4От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом; (Чис 11:1)5и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна. (Вт 6:16)6И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви. (1 Кор 10:9; Прем 16:5)7И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа. (Изх 8:8)8И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив. (Йн 3:14)9И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив. (4 Цар 18:4; Йн 3:14)10И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот; (Чис 33:43)11и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце. (Чис 33:44)12Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред; (Вт 2:13)13оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея. (Съд 11:13)14Затова е и казано в книгата за войните Господни:15Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав. (Ис 15:8)16Оттука (тръгнаха) към Беер[2]; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода. (Чис 20:8)17Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!18Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана, (Вт 33:21)19от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,20от Вамот – за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.21И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат: (Вт 2:26; Съд 11:19; Неем 9:22)22позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти. (Чис 20:17)23Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля. (Вт 2:32)24И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки. (Вт 31:4; И Н 9:10; И Н 24:8; Съд 11:21; Пс 134:3; Ам 2:9)25И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;26защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.27Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;28защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини. (Ер 48:45)29Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона. (3 Цар 11:7)30Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева. (Ис 15:2; Ер 48:8)31И живееше Израил в Аморейската земя.32И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.33Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи. (Вт 3:1; Вт 29:7)34И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон. (Пс 134:3)35И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.
Числа 21
Верен
1А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, чу, че Израил идва по пътя за Атарим, и се би против Израил, и отведе от него пленници.2И Израил направи обрек на ГОСПОДА, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, ще изпълня проклятието над градовете им.3И ГОСПОД послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците и изпълниха проклятието над тях и градовете им. И мястото се нарече Хорма[1].4И тръгнаха от планината Ор по пътя към Червено море, за да обиколят едомската земя. А по пътя малодушие завладя народа.5И народът говореше против Бога и против Мойсей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.6Затова ГОСПОД изпрати между народа отровни[2] змии, които хапеха народа, и много народ от Израил измря.7Тогава народът дойде при Мойсей и каза: Съгрешихме, че говорихме против ГОСПОДА и против теб. Помоли се на ГОСПОДА да махне змиите от нас! И Мойсей се помоли за народа.8И ГОСПОД каза на Мойсей: Направи си една отровна змия и я сложи на прът. И всеки ухапан, като я погледне, ще остане жив.9И така, Мойсей направи бронзова змия и я сложи на прът. И когато змия ухапеше някого и той погледнеше бронзовата змия, оставаше жив.10Тогава израилевите синове тръгнаха и разположиха стан в Овот.11И като тръгнаха от Овот, разположиха стан в Еаварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрев слънце.12От там тръгнаха и разположиха стан в долината Заред.13От там тръгнаха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от областта на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.14Затова е казано в книгата на ГОСПОДНИТЕ войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,15и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границата на Моав.16А от там дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който ГОСПОД каза на Мойсей: Събери народа и ще му дам вода.17Тогава Израил изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него!18Кладенец изкопаха първенците; благородните от народа изкопаха чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,19а от Матана в Наалиил, а от Наалиил във Вамот,20а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон[3].21Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да кажат:22Остави ме да премина през земята ти. Няма да се отбиваме нито по нивите, нито по лозята, не искаме да пием вода от кладенците. Ще вървим през царския път, докато преминем областта ти.23Но Сихон не пусна Израил да мине през областта му. И Сихон събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и дойде в Яса, и се би против Израил.24Но Израил го разби с острото на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до синовете на Амон, защото границата на синовете на Амон беше здрава.25Израил завладя всички тези градове и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села;26понеже Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.27Затова, онези, които говорят с притчи, казват: Елате в Есевон! Да се съгради и да се укрепи градът на Сихон!28Защото огън излезе от Есевон, пламък от града на Сихон, пояде Ар Моавски, и господарите на високите места на Арнон.29Горко ти, Моаве! Погина ти, народе на Хамос[4]! Даде синовете си като бежанци и дъщерите си в плен на Сихон, аморейския цар.30И ние стреляхме по тях; Есевон погина до Девон, опустошихме ги до Нофа, която стига до Медева.31Така Израил се засели в земята на аморейците.32После Мойсей изпрати да огледат Язир. И като превзеха селата му, изгониха аморейците, които бяха в тях.33После се върнаха и отидоха по пътя към Васан. А васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.34Но ГОСПОД каза на Мойсей: Не се бой от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му. Ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.35И те разбиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял, и завладяха земята му.