1И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?2Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога. (Еф 2:8)3Защото, какво казва Писанието? „Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“. (Бит 15:6; Гал 3:6; Як 2:23)4На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. (Рим 11:6)5Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.6Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:7„блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; (Пс 31:1)8блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.10Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.11И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, (Бит 17:11)12и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.13Защото обещанието към Авраама или към семето му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. (Бит 15:6; Бит 17:5)14Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;15защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. (Рим 3:20; Рим 5:13; Рим 7:8; 1 Кор 15:56; Гал 3:10)16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,17според както е писано: „поставих те баща на много народи“, пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. (Бит 17:5; Евр 11:12; Сир 44:19)18Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „тъй многобройно ще бъде семето ти“. (Бит 15:5)19И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;20а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,21напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. (Пс 113:9; Лк 1:37)22Затова му се вмени за праведност.23Но не само за него е писано, че му се е вменило, (Рим 15:4)24но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего,25предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване. (Ис 53:5; Рим 5:6; 1 Кор 15:22; 1 Пет 1:21)
Римляни 4
Верен
1И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?2Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.3Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“4А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;5а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.6Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:7„Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;8блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“9Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правдаст. 3;.10Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.11И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,12и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.13Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.14Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.15Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,17както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.18Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“19И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,20не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога21и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.22Затова му се счете за правдаст. 3;.23Но това, че му се счете, не беше написано само за него,24а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,25който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.