1-2Молитва на човека Божий Моисея. Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.3Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог. (Ис 43:13)4Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!5Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта. (2 Пет 3:8)6Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, – като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва; (Ис 40:6; Ис 51:12; Сир 14:18)7защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение. (Пс 75:8; Ис 40:7)8Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито – пред светлината на лицето Си.9Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.10Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим. (Сир 18:8)11Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе – Твоята ярост? (Сир 16:19)12Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце. (Пс 38:5)13Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.14Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни. (Пс 137:8; Ис 33:2)15Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.16Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава – върху синовете им;17и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай. (Йов 14:15)
Псалм 89
Верен
1Маскил на езраеца Етан. Ще възпявам милостите на ГОСПОДА до века, ще известявам с устата си Твоята вярност на всички поколения.2Защото казах: Милостта ще се съгради до века, Ти ще утвърдиш истината Си в самите небеса.3Направих завет с избрания Си, заклех се на слугата Си Давид[1]:4Ще утвърдя потомството ти до века и ще съградя престола ти за всички поколения[2]. (Села.)5И небесата ще хвалят Твоите чудеса, ГОСПОДИ, и истината Ти – в събранието на светиите.6Защото кой на небето може да се сравни с ГОСПОДА? Кой сред синовете на могъщите може да се оприличи на ГОСПОДА?7Бог е много страхопочитаем в събранието на светиите и страшен между всички, които са около Него.8ГОСПОДИ, Боже на Войнствата, кой е могъщ като Теб, ГОСПОДИ? Истината Ти Те обкръжава.9Ти владееш гордостта на морето; когато вълните му се надигат, Ти ги укротяваш.10Ти си смачкал Рахав[3] като някой убит, разпръснал си враговете Си с мощната Си ръка.11Твои са небесата, Твоя е и земята; светът и всичко, което го изпълва – Ти си ги основал.12Северът и югът – Ти си ги създал, Тавор и Ермон ликуват в Твоето Име.13Ти имаш мощна ръка, ръката Ти е силна, десницата Ти – възвисена.14Правда и съд са основата на престола Ти, милост и истина[4] ходят пред лицето Ти.15Блажен народът, който познава радостното възклицание! Те ходят в светлината на Твоето лице, ГОСПОДИ.16В Твоето Име ликуват цял ден и чрез Твоята правда се извисяват.17Защото Ти си славата на тяхната сила и с Твоето благоволение се възвишава нашият рог,18понеже на ГОСПОДА е нашият щит и на Светия Израилев – нашият цар.19Тогава Ти говори на светиите Си във видение и каза: Положих помощ върху един силен, възвисих един избран между народа.20Намерих слугата Си Давид, със святото Си масло го помазах,21него ще поддържа ръката Ми и мишцата Ми ще го укрепва.22Врагът няма да го притесни, нито синът на неправдата ще го потиска.23Аз ще смажа противниците му пред него и ще поразя онези, които го мразят.24Верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него и в Моето Име ще се възвиси рогът му.25И ще поставя ръката му над морето и десницата му – над реките.26Той ще извика към Мен: Отец си ми, Бог мой и канарата на спасението ми!27Затова и Аз ще го направя първороден, най-горен от земните царе.28Ще запазя вечно милостта Си за него и заветът Ми с него ще остане твърд.29И потомството му ще направя да пребъдва навеки[5] и престола му – като небесните дни.30Ако синовете му оставят закона Ми и не ходят в правилата Ми,31ако нарушат наредбите Ми и не пазят заповедите Ми,32тогава ще накажа с тояга престъпленията им и с бич – беззаконията им,33но няма да отнема от него милостта Си и няма да се отрека от верността Си.34Няма да оскверня завета Си и няма да променя това, което е излязло от устните Ми.35Веднъж се заклех[6] в светостта Си: няма да излъжа Давид!36Потомството му ще пребъде вечно и престолът му – като слънцето пред Менст. 4;;37ще бъде утвърден до века като луната. Верен е свидетелят в небето. (Села.)38Но Ти си отхвърлил и презрял, разгневил си се против Своя помазаник.39Изоставил си завета със слугата Си, опозорил си короната му до земята.40Повалил си всичките му заграждения, превърнал си крепостите му в развалина.41Разграбват го всички, които минават по пътя, стана за присмех на съседите си.42Възвисил си десницата на враговете му, зарадвал си всичките му неприятели.43И острието на меча му си обърнал обратно и в битката не си го подкрепил.44Направил си да изчезне блясъкът му и си свалил на земята престола му.45Съкратил си дните на младостта му, покрил си го със срам. (Села.)46Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли навеки? Ще гори ли яростта Ти като огън?47Помни колко е кратко времето ми, за каква суета си създал всичките човешки синове!48Кой човек ще живее и няма да види смърт? Може ли да избави душата си от властта на Шеол? (Села.)49Къде са предишните Ти милости, Господи? Ти се закле на Давид в истината Сист. 3;!50Помни, Господи, унижението на слугите Си – как нося в пазвата си присмеха на многото народи,51с който враговете Ти, ГОСПОДИ, хулеха, с който хулеха стъпките на Твоя помазаник!52Благословен да е ГОСПОД до века! Амин и амин!