Псалм 88 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Учение на Етама Езрахита. (1 Лет 15:17) 2 Милостите (Твои), Господи, вечно ще възпявам, от рода в род ще разгласям с уста Твоята истина. (Пс 91:3) 3 Защото, казвам: навеки е основана милостта, на небесата Ти утвърди Твоята истина, когато каза: 4 „Аз поставих завет с Моя избраник, клех се на Моя раб Давида: (2 Цар 7:12; Пс 131:3) 5 ще утвърдя навеки твоето семе, от рода в род ще уредя твоя престол.“ 6 И небесата ще прославят, Господи, Твоите чудни дела и Твоята истина в събранията на светиите. 7 Защото, кой на небесата ще се сравни с Господа? кой между синовете Божии ще се уподоби на Господа? (Пс 85:8) 8 Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават. 9 Господи, Боже на силите! кой е тъй силен като Тебе, Господи? И Твоята истина е около Тебе. (Пс 76:13; Отк 19:15)

Пс 76:13Отк 19:15

10 Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш. (Пс 106:29; Мт 8:26) 11 Ти повали Раава като поразен; с Твоята крепка мишца разпръсна враговете Си 12 Твои са небесата и Твоя е земята; вселената и онова, що я пълни, Ти си основал. (Бит 1:1) 13 Север и юг Ти си създал: Тавор и Ермон за Твоето име се радват. 14 Крепка е Твоята мишца, силна ръката Ти, висока десницата Ти! 15 Правосъдие и правда са основа на Твоя престол; милост и истина вървят пред Твоето лице. (Пс 92:2) 16 Блажен народът, който познава тръбния зов! Те ходят в светлината на лицето Ти, Господи, 17 за Твоето име се радват цял ден и с Твоята правда се възвишават, 18 защото Ти си украса на силите им; и с Твоето благоволение се издига нашият рог. (Лк 1:69) 19 От Господа е нашият щит и от Светия Израилев – нашият цар. (Пс 3:4; Пс 83:10) 20 Някога Ти бе говорил на Твоя светия във видение и бе казал: „Аз дадох помощ на юначния, издигнах избраника измежду народа. 21 Намерих Моя раб Давида; със светия Си елей го помазах. (1 Цар 16:13; Д А 13:22) 22 Ръката Ми ще пребъде с него, и мишцата Ми ще го укрепи. (Ис 41:10) 23 Врагът не ще му надвие, и синът на беззаконието не ще го притесни. (2 Цар 7:10) 24 Ще сломя пред него враговете му и ще поразя ония, които го мразят. 25 И Моята истина и Моята милост са с него, и чрез Моето име ще се възвиси неговият рог. 26 И ще туря над морето ръката му, и над реките – десницата му. (Пс 71:8; Отк 10:2) 27 Той ще Ме нарича: Ти си мой Отец, мой Бог и твърдиня на моето спасение. (2 Цар 7:14; Евр 1:5) 28 И Аз ще го направя първороден син, по-горе от земните царе, (Кол 1:18; Отк 19:16)

Кол 1:18Отк 19:16

29 навеки ще му запазя Моята милост, и Моят завет с него ще бъде верен. 30 И ще продължа навеки неговото семе и неговия престол, – като дните на небето. (2 Цар 7:13; Пс 71:5) 31 Ако синовете му оставят Моя закон и не ходят по Моите заповеди; 32 ако нарушат Моите наредби и не спазят Моите повели; 33 ще посетя с жезъл тяхното беззаконие, и с удари – тяхната неправда; (2 Цар 7:14) 34 но милостта Си не ще отнема от него и истината Си не ще изменя. 35 Няма да наруша Моя завет и няма да променя това, що е излязло из устата Ми. (2 Цар 7:16) 36 Веднъж се заклех в светостта Си: ще излъжа ли Давид а? 37 Неговото семе ще пребъде вечно, неговият престол ще бъде като слънце пред Мене, (2 Цар 7:16; Пс 71:17; Лк 1:33; Йн 12:34)

2 Цар 7:16Пс 71:17Лк 1:33Йн 12:34

38 навеки ще бъде твърд като луната; и верен е свидетелят на небесата.“ (Отк 1:5) 39 Но сега Ти отхвърли и презря, прогневи се на Твоя помазаник; 40 пренебрегна завета с Твоя раб, хвърли наземи венеца му; (Пс 43:5) 41 разруши всички негови огради, превърна в развалини неговите крепости. (П Ер 2:6) 42 Грабят го всички, които минават по пътя; той стана за присмех на своите съседи. (Пс 30:12; Пс 43:5) 43 Ти възвиси десницата на неговите противници, зарадва всичките му врагове; 44 Ти обърна назад острието на меча му и в битка го не подкрепи; 45 отне от него блясъка и хвърли наземи престола му; 46 съкрати дните на младините му и го покри със срам. 47 Докога, Господи, ще се криеш непрестанно? докога ще пламти яростта Ти като огън? 48 Спомни си, какъв е векът ми: за каква суета си направил всичките синове човечески. 49 Кой от човеците е живял, без да види смърт, и е избавил душата от ръцете на преизподнята? (Пс 48:10; Сир 14:18) 50 Де са Твоите предишни милости, Господи? Ти се кле Давиду в Твоята истина. (2 Цар 7:15) 51 Спомни си, Господи, охулването на Твоите раби, което аз нося в пазвата си от всички силни народи; 52 спомни си, как Твоите врагове хулят, Господи, как обезславят следите на Твоя помазаник. 53 Благословен Господ навеки! Амин, амин.

Верен

1 Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб. 2 Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми, 3 защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила, 5 паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти. 6 Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни. 7 Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.) 8 Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза, 9 окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си. 10 За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли – верността Ти? 12 В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли – правдата Ти? 13 Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен? 15 От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен. 16 Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха. 17 Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде. 18 Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.