Псалм 78 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

Псалом Асафов.

1 Боже, езичници дойдоха в Твоето наследие, оскверниха светия Твой храм, Иерусалим обърнаха на развалини; (Ер 12:8) 2 труповете на Твоите раби предадоха за храна на птиците небесни, телата на Твоите светии – на земните зверове; (1 Мак 7:17) 3 проляха кръвта им като вода около Иерусалим, и нямаше, кой да ги погребе. (Ез 24:7) 4 Станахме за присмех на съседите си, срам и поругание за околните си. (Пс 43:5) 5 Докога, Господи, ще се гневиш непрестанно, докога ще пламти Твоята ревност като огън? (Пс 88:19) 6 Излей гнева Си върху народите, които Те не познават, и върху царствата, които не призовават Твоето име, (Ер 10:25) 7 защото те изпоядоха Иакова и жилището му опустошиха. 8 Не ни спомняй греховете на нашите деди, скоро да ни изпреварят Твоите щедрости, защото сме много изтощени. (Ис 64:9) 9 Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си; избави ни и прости ни греховете наши заради Твоето име! 10 Защо езичниците да казват: „де е техният Бог?“ Дано пред очите ни стане известно между езичниците отмъщението за пролятата кръв на Твоите раби. (Пс 41:4; Йоил 2:17) 11 Да дойде пред Твоето лице стенанието на затворника; със силата на Твоята мишца запази обречените на смърт. (3 Цар 8:49) 12 Седмократно върни в пазвата на нашите съседи хулите, с които хулеха Тебе, Господи. (Ис 65:6) 13 А ние, Твой народ и овци на Твоето пасбище, вечно ще Те славим и от рода в род ще разгласяме Тебе хвала. (Пс 99:3)

Верен

1 Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 4 няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 5 Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 6 за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 7 и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 8 и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9 Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 10 Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 11 и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 12 Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан^[1]. 13 Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 14 И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 15 Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 16 Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинятаст. 8;. 18 Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 19 И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 21 Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 22 защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 23 Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб^[2]. 25 Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 26 Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 28 направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 29 И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 30 Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 31 и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните^[3] от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 32 И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 33 Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 34 Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 35 И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 36 Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 37 защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 38 Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 39 защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 40 Колко пъти Му се противиха в пустинятаст. 8; и Го наскърбяваха в безводната земя! 41 Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 42 Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 43 когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоанст. 12;. 44 Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 45 Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 46 Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 47 Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 48 Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 49 Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 50 Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 51 Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 52 А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 53 Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 54 Така Той ги въведе в святата Си земя^[4], на планината, която десницата Му беше придобила. 55 Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 56 Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Негост. 8; и не пазеха наставленията Му, 57 а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 58 И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 59 Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 60 и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 61 и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 62 Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 63 Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 64 Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 66 И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 67 И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 68 а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.