Псалм 77

Библия, синодално издание

Учение Асафово.

1 Слушай, народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми. 

2 Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време. (Пс 48:5; Мт 13:35) 

3 Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни, 

4 няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори. 

5 Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си, (Вт 4:9) 

6 за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, – 

7 да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди 

8 и да не бъдат като бащите – род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух. (Вт 32:5; Ез 2:3) 

9 Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката: (Съд 8:2; Съд 12:1; Ис 7:2; Ос 7:11) 

10 те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон; (4 Цар 17:15) 

11 забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил. 

12 Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан: 

13 раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена; (Изх 14:21) 

14 денем ги води с облак, а цяла нощ с огнена светлина; (Изх 13:21; Пс 104:35) 

15 разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна; (Изх 17:6; Чис 20:11; 1 Кор 10:4; Прем 11:4) 

16 из скала изведе потоци, и води потекоха като реки. 

17 Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята: 

18 изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си, (Чис 11:4; Пс 105:14; 1 Кор 10:9) 

19 говореха против Бога и казаха: „може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?“ 

20 Ето, Той удари в камък – и рукнаха води, потекоха ручеи. „Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?“ 

21 Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Иакова, и гняв се подигна против Израиля, (Чис 11:1) 

22 задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него. 

23 Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето, 

24 та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен. (Изх 16:14; Чис 11:7; Йн 6:31; 1 Кор 10:3; Прем 16:2) 

25 Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита. 

26 Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния, (Изх 16:13; Чис 11:31; Пс 104:35) 

27 и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски: 

28 нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища, 

29 и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде. 

30 Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им, (Чис 11:33) 

31 и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци. 

32 При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му. (Вт 1:32) 

33 И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове. 

34 Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога, 

35 и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител, 

36 и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него; 

37 но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му. 

38 Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост: 

39 Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща. (Як 4:14) 

40 Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна! (Чис 14:22) 

41 и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев, 

42 не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество, 

43 когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан – Своите чудеса; 

44 и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият; (Изх 7:20; Пс 104:29) 

45 напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват; (Изх 8:24; Пс 104:31) 

46 земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им – на скакалци; (Изх 10:13) 

47 лозята им уби с град и смоковниците им – със слана; (Изх 9:23; Изх 9:25; Пс 104:33) 

48 добитъка им порази с градушка и стадата им – с гръмотевици; 

49 напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели; 

50 уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор; (Изх 9:6) 

51 порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри; (Изх 12:29) 

52 и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята: (Изх 12:37) 

53 води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри; 

54 и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила; 

55 прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие, и засели Израилевите колена в шатрите им. (И Н 12:7) 

56 Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му; 

57 отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък; 

58 огорчаваха Го със своите оброчища, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му. (Вт 32:16) 

59 Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля; 

60 отритна жилището в Силом, скинията, в която обитаваше Той между човеците; (1 Цар 4:11) 

61 и предаде на плен Своята сила, и Своята слава – в ръцете на врага; 

62 предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие. 

63 Момиите му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни; 

64 свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха. (1 Цар 4:11) 

65 Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, 

66 и порази враговете му в тила, предаде ги на вечен срам; (1 Цар 5:6; 1 Цар 6:4) 

67 и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово, 

68 а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби. 

69 И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки, 

70 и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари, (1 Цар 16:11; 2 Цар 7:8) 

71 и изсред дойниците го доведе да пасе Неговия народ – Иакова, и Неговото наследие – Израиля. (2 Цар 5:2; 1 Лет 11:2) 

72 И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка. 

Bulgarian Orthodox Bible. Digital Version:
© Copyright © 2016 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Псалм 77

Верен

1 За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе. 

2 В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши. 

3 Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.) 

4 Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам. 

5 Размислих за дните на древността, за годините на старите времена. 

6 Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва. 

7 Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение? 

8 Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение? 

9 Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.) 

10 Тогава казах: Това е мъката ми – да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила. 

11 Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността. 

12 Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти. 

13 Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог? 

14 Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите. 

15 Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.) 

16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха. 

17 Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо. 

18 Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати. 

19 Пътят Ти е в морето и пътеките Ти – в големи води, и следите Ти не се познават. 

20 Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.