1Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад. (Вт 10:17)2От Сион, връх на красотата, се явява Бог; (Пс 47:3)3иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря. (Пс 2:5)4Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ: (Вт 31:28)5съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене. (Мт 24:31)6И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.7Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог. (Пс 80:9)8Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;9няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове, (Ис 66:3; Ер 6:20; Ос 5:6)10защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;11познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.12Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни. (Изх 19:5; Йов 41:3; Пс 23:1)13Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?14Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци, (Пс 115:8; Рим 12:1)15и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш. (Пс 26:8; Зах 13:9)16А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми, (Рим 2:21; 1 Кор 9:27)17а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми? (Мт 7:3)18кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш; (Мт 24:49; Еф 5:7)19устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете; (Мих 6:12)20седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;21ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове). (Ис 42:14; Ис 47:11; Ис 57:11)22Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.23Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение. (Лк 8:39; Йн 7:17)
Псалм 49
Верен
1За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,2както нископоставени, така и високопоставени[1], богати и бедни заедно!3Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми – разбиране.4Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си при звук на арфа.5Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,6които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!7Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него –8защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва –9за да живее вечно и да не види изтление.10Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.11Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им – от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.12Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.13Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)14Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.15Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме[2]. (Села.)16Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,17защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.18Макар че докато живее, той благославя душата си – защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си –19пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.20Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.