1Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед? (Ер 50:44)2Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?3Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое. (Изх 19:5; Вт 10:14; Пс 23:1)4Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.5Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?6Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас,7яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат;8един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;9един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.10Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;11от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;12от ноздрите му излиза пара, като от възвряло гърне или котел.13Дъхът му въглища разпаля, и от устата му пламък излиза.14На врата му сила обитава, и пред него ужас тича.15Месестите части на тялото му са сплътени яко помежду си, не мърдат.16Сърцето му е твърдо като камък, и кораво като долния воденичен камък.17Кога се подига, юнаци треперят, съвсем се губят от ужас.18Който меч се допре о него, не удържа, не удържа ни копие, ни сулица, ни броня.19Желязото смята за слама, медта за гнило дърво.20Дъщерята на лъка не ще го подгони; камъните на прашката в плява се обръщат за него.21Боздуган за него е като сламка; над фученето на сулицата той се смее.22Под него има остри камъни, и той лежи върху острите камъни в калта.23Той прави морската дълбочина да ври като котел, и морето превръща в кипнала мас;24отподире си оставя светла диря; бездната изглежда белизнява.25На земята няма подобен нему: той е сътворен безстрашен;26на всичко, що е високо, гледа смело; той е цар над всички синове на гордостта.