1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, (1 Тим 3:15; Евр 3:6; Отк 3:12)2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;3проводи слугите си да възвестят от градските височини: (Лк 14:16)4„който е неразумен, да свърне тука!“ И на малоумните тя каза: (Мт 11:25; 1 Кор 1:27)5„дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; (Ис 55:1; Йн 6:48)6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума.“ (Тит 2:12)7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, (Пр 15:12; Мт 7:6)9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. (Пр 27:6)10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; (Пр 1:7)11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот. (Пр 10:27)12(Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)13Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира,14сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града,15за да вика минувачите, които си вървят право по пътя:16„който е глупав, да свърне тука“, и на малоумния казва:17„крадена вода е сладка, и укрит хляб – приятен“. (Пр 20:17; Сир 23:23)18И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) (Пр 7:27)
Притчи 9
Верен
1Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба,2закла което имаше за клане, размеси виното си и сложи трапезата си.3Изпрати слугините си и кани от височините на града:4Който е прост, нека се отбие тук[1]! И на неразумния казва:5Елате, яжте от хляба ми и пийте от виното, което размесих.6Оставете невежеството и живейте, и ходете по пътя на разума.7Който поучава присмивача, си докарва позор; и който изобличава безбожния, си лепва петно.8Не изобличавай присмивача, за да не те намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне.9Давай съвет на мъдрия и той ще стане още по-мъдър; учѝ праведния и той ще увеличи знание.10Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.11Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.12Ако си мъдър, си мъдър за себе си; и ако се присмееш, сам ще си го понесеш.13Глупостта е като жена бъбрива – глупава и не знае нищо.14И седи при вратата на къщата си, на стол по височините на града;15и кани минаващите по пътя, които вървят право в пътеките си:16Който е прост, нека се отбие тукст. 3-4;! А на неразумния казва:17Крадената вода е сладка и хляб, който се яде тайно, е вкусен.18Но той не знае, че там са сенките, че поканените ѝ са в дълбините на Шеол.