1Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си? (Мт 11:19; 1 Кор 1:24; Сир 24:1)2Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;3тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:4„към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!5Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум. (Пс 91:7)6Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда; (Мт 7:29)7защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми; (Йн 8:46)8всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство; (Пс 11:7)9те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.10Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато; (Йов 28:15; Пр 3:14; Прем 7:9)11защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея. (Йов 28:16)12Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание. (Лк 11:49)13Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя. (Сир 1:18; Сир 1:25)14Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.15Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват; (Бит 49:10; Рим 13:1)16чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.17Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;18у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда; (Пр 3:16)19плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро. (Йов 28:17; Прем 7:9)20Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,21за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; (Йн 1:1; Прем 9:9; Сир 24:10)23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, (Пс 89:3; Пс 109:3)26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.27Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, (Йов 26:8; Йов 36:29)29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, – (Йов 38:10)30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време, (Йн 5:20)31веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки. (Йн 1:10)32И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища! (Пс 118:1; Лк 11:28)33Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.34Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми! (Мк 3:20; Сир 14:24)35Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;36а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които ме не мразят, смърт обичат.“
Притчи 8
Верен
1Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?2Тя стои горе на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;3вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:4Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.5Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.6Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.7Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.8Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.9Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.10Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото отбрано злато[1],11защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.12Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.13Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.14Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.15Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.16Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.17Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.18При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.19Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и ползата от мен – от отбрано среброст. 10-11;.20Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,21за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.22ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.23От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.24Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.25Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,26докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.27Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,28когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,29когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше[2] основите на земята –30тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,31веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.32И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.33Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.34Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,35защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,36а който ме пропуска[3], вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.