1По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. (Пр 15:17)2Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. (Сир 10:28)3Пота е за сребро, горнило – за злато, а сърцата Господ изпитва. (Пр 27:21; Ер 17:10; Сир 2:5)4Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.5Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). (Пр 14:31)6Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.) (Пс 127:5; 2 Тим 1:5)7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста.8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.9Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. (Пр 10:12; Сир 6:5)10На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.11Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.12По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.13Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. (Вт 32:35; Рим 12:17; Рим 12:19; 1 Сол 5:15; 1 Пет 3:9)14Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.15Който оправдава нечестив и който обвинява праведен – и двамата са гнусота пред Господа. (Пр 24:24; Ис 5:23)16За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост – той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина. (Пр 18:24; Сир 12:8)18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си. (Пр 6:1; Пр 11:15)19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда. (Пр 6:14)21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост. (Пр 15:20)22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши. (Пр 15:13)23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието. (Пр 21:14)24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя. (Екл 2:14; Екл 8:1)25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си. (Пр 15:20)26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен. (Як 1:19)28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен.
Притчи 17
Верен
1По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.2Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.3Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.4Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.5Който се присмива на сиромаха, хули Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.6Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.7Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко – лъжливи устни на началник.8Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.9Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.10Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича – на безумния.11Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.12По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.13Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.14Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.15Който оправдава безбожния и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА.16Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?17Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.18Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.19Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.20Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.21Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.22Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.23Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.24Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.25Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.26Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.27Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.28Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си – за разумен.