Плач Еремиев 5 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание: (Ез 5:14) 2 нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници; (Ер 6:12) 3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици. 4 Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари. (Ез 4:16) 5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма. 6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб. 7 Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония. (Изх 20:5; Ер 31:29; Ез 18:2)

Изх 20:5Ер 31:29Ез 18:2

8 Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им. (Вт 28:48) 9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята. 10 Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад. (Ез 22:22) 11 Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски. (Вт 28:30) 12 Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха. (П Ер 4:16) 13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва. 14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят. 15 Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга. (Ос 2:11) 16 Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме! (Ер 13:18) 17 От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи. (Ер 13:16) 18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея. 19 Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род. (Пс 9:8) 20 Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време? 21 Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време. (Ер 31:18) 22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?

Верен

1 Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни. 2 Наследството ни премина на чужди, къщите ни – на чужденци. 3 Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици. 4 Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане. 5 Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка. 6 На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб. 7 Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им. 8 Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им. 9 Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята. 10 Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад. 11 Изнасилваха жени в Сион, девиците – в юдовите градове. 12 С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени. 13 Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата. 14 Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си. 15 Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене. 16 Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме! 17 Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни, 18 заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него. 19 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение. 20 Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време? 21 Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди. 22 Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?