1Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина; (П П 1:15; П П 6:3)2зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;3устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;4шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци; (П П 7:4; Мих 4:8)5двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове. (П П 7:3)6Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила. (П П 2:17)7Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе! (Еф 5:27)8Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини! (Ис 49:18; Ис 61:10)9Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.10О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати. (П П 1:1)11Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско! (Ис 52:1; Мт 12:34; 1 Пет 2:2)12Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор; (Ис 58:11)13твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,14нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;15ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан. (Йн 7:38)16Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите и! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките и плодове. (Лк 19:5; Йн 16:8; Д А 2:2)
Песен на песните 4
Верен
1Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад.2Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна.3Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар.4Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея – всички щитове на силни мъже.5Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете.6Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана.7Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб.8Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.9Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.10Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла – от всички аромати!11От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.12Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.13Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард,14нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати.15Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.16Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните ѝ плодове.