1Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.2Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове. (П П 5:9)3Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете. (П П 2:16)4Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена. (Ез 16:4; 2 Кор 10:4; Еф 6:10)5Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.6Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма; (П П 4:2)7твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови. (П П 4:3)8Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми, (2 Кор 11:2)9но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха: (П П 2:14; 1 Кор 6:17; Еф 4:5; Еф 5:26)10„Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“ (П П 3:6)11Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?12Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.