1Горко ми! Защото с мене сега е като след обиране летни плодове, като след гроздобер: ни зрънце за ядене, нито зрял плод, какъвто желае душата ми.2Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете; всички кроят сплетни, за да проливат кръв; всеки туря на брата си примка. (Ис 57:1)3Ръцете им са насочени да правят зло; началник иска подаръци, съдия съди за подкуп, а велможи изказват лоши похоти на душата си и изопачават делото. (Ис 1:15; Ис 1:23)4Най-добрият от тях е като трън и справедливият е по-лош от бодлив плет. Денят на Твоите предвестници, Твоето посещение наближава; сега ще ги обхване смущение.5Не вярвайте на другар, не се осланяйте на приятел; пред тая, която лежи на твоето лоно, пази се да отваряш твърде устата си. (Сир 6:7)6Защото син позори баща си, дъщеря въстава против майка, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни. (Мт 10:21; Мт 10:35)7Аз пък ще гледам към Господа, ще се уповавам на Бога на моето спасение: Бог мой ще ме чуе.8Не се радвай за мене, моя неприятелко! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене. (Пс 26:1)9Аз ще пренасям гнева Господен, – защото съм съгрешил пред Него, – докле реши делото ми и извърши съд над мене; тогава Той ще ме изведе на светло, и аз ще видя правдата Му.10И ще види това моята неприятелка, и срам ще покрие оная, която ми казваше: „де е Господ, Бог твой?“ Ще се нагледат на нея очите ми, как тя ще бъде тъпкана като кал по улици. (Пс 78:10; Йоил 2:17)11В деня, кога се съзидат стените ти, – в тоя ден междата ще се отмести надалеч. (Ам 9:11)12В оня ден ще дойдат при тебе от Асирия, от египетските градове и от Египет до река Ефрат, и от море до море и от планина до планина. (Ис 19:23)13А тая земя ще бъде пустиня поради вината на жителите и, поради плодовете на делата им.14Паси с жезъла Си Твоя народ, овцете на наследието Си, които живеят уединено в гората сред Кармил; да си пасат те във Васан и Галаад, както в стародавни дни! (Пс 44:7; Ис 10:24; Зах 2:12)15Ще му явя дивни дела – както в дните на твоето излизане от Египетската земя. (Изх 12:37)16Ще видят това народите и ще се засрамят при всичката си мощ; ще турят ръка на уста, ушите им ще оглушеят;17ще лижат прах като змия, като земни червеи ще изпълзят из своите укрепления; ще се уплашат от Господа, нашия Бог, и ще се убоят от Тебе. (Пс 71:9; Ис 49:23; Ос 3:5)18Кой Бог е като Тебе, да прощава беззаконие и да не смята престъплението на остатъка на Своето наследие? Той вечно се не гневи, защото обича да се смилява. (Изх 34:6; Ис 54:7; Ер 31:34; Ер 33:8; П Ер 3:22; Д А 10:43; Прем 11:23)19Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония. Ти ще хвърлиш всички наши грехове в морските дълбини. (Ис 43:25; Ез 18:22; Зах 3:4)20Ти ще покажеш вярност към Иакова, милост към Авраама, както си с клетва обещал на отците ни от първите дни. (Бит 22:18; Лк 1:55; Евр 6:13)
Михей 7
Верен
1Горко ми! Защото съм като последното бране на летни плодове, като пабирък след гроздобер – няма грозд за ядене, нито ранна смокиня, която душата ми желае.2Благочестивият се изгуби от земята и няма праведен между хората. Всички причакват за кръв, ловят всеки брат си с мрежа.3Двете им ръце се протягат към злото, за да го извършат добре. Първенецът иска, а съдията гледа за подарък и големецът изговаря алчността на душата си, и те я вплитат.4Най-добрият им е като трън, най-правият е по-бодлив от трънен плет. Денят на стражите ти, наказанието ти дойде – тогава ще настане объркването им.5Не се доверявайте на другар, не разчитайте на близък приятел, пази вратите на устата си от лежащата в обятията ти;6защото син презира баща, дъщеря се вдига против майка си, снаха – против свекърва си, врагове на човека са домашните му.7Но аз ще се взирам към ГОСПОДА, ще се надявам на Бога на спасението си; моят Бог ще ме послуша.8Не злорадствай заради мен, неприятелко моя! И да падна, ще стана; и да седя в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина.9Ще нося яростта на ГОСПОДА, защото съгреших против Него, докато отсъди делото ми и ми отдаде правото. Ще ме изведе на светлина, ще видя правдата Му.10И ще види неприятелката ми и срам ще я покрие – онази, която ми каза: Къде е ГОСПОД, твоят Бог? Очите ми ще я видят, сега ще бъде стъпкана като уличната кал.11Идва ден, когато ще се съградят стените ти! В онзи ден ще се вдигнат преградите.12В онзи ден ще дойдат до теб от Асирия и от градовете на Египет, и от Египет до реката Ефрат, и от море до море, и от планина до планина.13И земята ще запустее заради жителите си, заради плода на делата им.14Паси народа Си с жезъла Си, стадото на наследството Си, което живее уединено в гората сред Кармил. Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.15Както в дните на излизането ти от египетската земя ще му покажа чудеса.16Народите ще видят и ще се посрамят за цялата си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.17Ще лижат пръстта като змия, като пълзящите по земята ще излизат треперещи от дупките си. Ще се уплашат от ГОСПОДА, нашия Бог, и ще се убоят от Теб.18Кой е Бог като Теб, който прощава беззаконие и прощава престъплението на остатъка от наследството Си? Не държи гнева Си навеки, защото Му е угодно да оказва милост.19Той отново ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни. И ще хвърлиш в морските дълбини всичките им грехове.20Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни от древните дни