1Понеже мнозина предприеха да съчинят разказ за напълно известните между нас събития,2както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото, – (Евр 2:3; 1 Йн 1:1)3то намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко от начало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле,4за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил.5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името и – Елисавета. (1 Лет 24:10; Неем 12:17)6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни.7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст.8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, (Изх 30:7; Лев 16:17; Евр 9:6)10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, –11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе.13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан;14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; (Лк 1:58; Йн 5:35)15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си;16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог;17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. (Ис 40:3; Мал 4:6; Мк 1:3; Мк 9:12; Йн 1:23)18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.26А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,27при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. (Мт 1:18)28Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.29А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.30И рече и Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;31и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. (Ис 7:14; Мт 1:21)32Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; (2 Цар 7:12; Пс 131:3; Ис 9:7)33и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. (1 Лет 22:10; Пс 44:7; Пс 88:19; Ис 9:7; Ер 23:5; Мих 4:7)34А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?35Ангелът и отговори и рече: Дух Светии ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.36Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;37защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.38Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата и; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!43И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ?44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа.46И рече Мариам: душата ми величае Господа, (Ис 61:10; Ав 3:18)47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;50и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; (Пс 102:17)51Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; (Пс 32:10; Пс 76:13; Ис 52:10)52свали силни от престоли и въздигна смирени; (Йов 5:11; Ис 66:2)53гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо; (1 Цар 2:5; Пс 33:11; Мт 5:6)54взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, – (Пс 97:3; Ис 41:8)55както говори на нашите отци, – към Авраама и семето му довека. (Бит 17:19; Бит 22:18; Пс 131:3)56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.57А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.58И чуха съседите и роднините и, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.59На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.60Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Иоан.61И рекоха и: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.62И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.63Той поиска дъсчица и написа: Иоан му е името. И всички се почудиха.64И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.65И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.66Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.67И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:68благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ (Мт 1:21)69и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение, (Пс 131:3; Ез 29:21)70(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) – (Пс 71:4; Ер 23:6; Ер 30:8)71спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;72за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, – (Бит 22:16; Бит 26:3; Лев 26:42; Ер 31:33)73клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец; (Евр 6:13)74за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни, (Рим 8:15; Евр 2:15)75безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си. (Еф 4:24; 1 Пет 1:15)76И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, (Лк 1:17)77и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,78поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, (Ер 23:5; Зах 3:8)79за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.80А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.