1Тогава Той влезе в един кораб, отплува обратно и пристигна в града Си. (Мк 2:1)2И ето, донесоха при Него един разслабен, сложен на постелка. И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете! (Мк 2:3; Лк 5:18)3Тогава някои от книжниците казаха в себе си: Той богохулствува.4А Иисус, като видя помислите им, рече: защо мислите лошо в сърцата си?5Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? (Мк 2:9; Лк 5:23)6Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (тогава казва на разслабения): стани, вземи си постелката и върви у дома си.7И той стана, взе си постелката и отиде у дома си.8А народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците.9Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него. (Мк 2:14; Лк 5:27)10И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.11Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?12А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните;13идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“. Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние. (Ос 6:6; Мт 12:7; Мк 2:17; Лк 5:32)14Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? (Мк 2:18; Лк 5:33)15А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят.16И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото, и съдраното ще стане още по-грозно. (Мк 2:21; Лк 5:36)17Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете ще се спукат, и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.18Когато им говореше това, началник някой се приближи до Него, кланяше Му се и казваше: дъщеря ми тоя час умря; но дойди, възложи ръката Си върху нея, и тя ще оживее. (Мк 5:22; Лк 8:41)19И като стана Иисус, тръгна подире му с учениците Си.20И ето, една жена, която бе страдала от кръвотечение дванайсет години, приближи се изотзад и се допря до края на дрехата Му, (Мк 5:25)21защото си думаше: ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.22А Иисус, като се обърна и я видя, рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси? От тоя час жената оздравя.23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и народа смутен,24рече им: излезте вън; защото момичето не е умряло, а спи. И те Му се смееха.25А когато народът биде отпратен, Той влезе, хвана момичето за ръка, и то стана.26И разчу се това по цялата оная земя.27Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов! (Мт 20:30)28А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!29Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.30И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.31А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.32Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. (Лк 11:14)33И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.34А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. (Мт 12:24; Мк 3:22; Лк 11:15)35И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа. (Мк 6:6; Лк 13:22)36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. (Ис 53:6; Мк 6:34)37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, (Лк 10:2; Йн 4:35)38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. (2 Сол 3:1)
Матей 9
Верен
1Тогава Той се качи на една лодка, премина и дойде в Своя Си град.2И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им[1], каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете.3И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.4А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си?5Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи?6Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си!7И той стана и отиде у дома си.8А множествата, като видяха това, ги обзе страх и прославиха Бога, който беше дал такава власт на хората.9И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.10И когато беше седнал на трапезатабукв.: възлегнал до трапезата, и така навсякъде в Новия Завет. В тогавашния бит храненето е ставало лежешком около ниска маса. в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му.11И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?12А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.13Но идете и се научете какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).14Тогава при Него дойдоха учениците на Йоан и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?15Иисус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато младоженецът е с тях? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят.16Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото това, което трябва да я закърпи, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо.17Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.18Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее!19И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му.20И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му,21защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.22А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще[2], твоята вяра те изцели[3]. И от същия час жената оздравя.23И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза:24Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха.25И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.26И това се разчу по цялата онази страна.27А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов!28И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи.29Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви[4].30И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това!31А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна.32И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон.33И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил!34А фарисеите казваха: Чрез началника на демоните Той изгонва демоните.35И Иисус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.36А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир.37Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко;38затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.